Кириловците ще стават все повече, защото видяха, че надеждата е по-силна от страха

Кирил Петков започна промяната като служебен министър на икономиката. Той показа, че има хора, които не ги е страх да променят България. Петков се превърна в лицето на промяната. Той и предаде смисъл, изпълния със значение. Петков показа, че България може да има образовани, възпитани и усмихнати лидери.

Това, което Петков не направи, е да превърне промяната в инструмент за запазване на собствената си власт. За разлика от Борисов, без който ГЕРБ не може да съществува, Кирил Петков започна нещо, в което могат да участват всички. Кирил е символ на промяната, но промяната не е само негова. Тя е на всички нас.

Да, Кирил Петков няма да е премиер. Идеите, принципите и непримиримостта му обаче ще останат на мястото си в лицето на Асен Василев. Петков осъзнава, че това, което започна, е много по-голямо от него. В България вече има ново поколение лидери, които не се интересуват от чекмеджета, а се борят за каузи. Тяхната кауза е България.

Промяната ще продължи без Кирил Петков като министър-председател, но със същата борбеност, непримиримост и надежа за България. Това не е проблем, защото целта никога не са били постове. Промяната е стремеж към по-добро бъдеще. Кирил Петков показа, че ако не те е страх, този стремеж може да бъде реалност.

България вече е друга. България гледа към бъдещето, където един Кирил е достатъчен, за да променим посоката. Кириловците ще стават все повече, защото видяха, че надеждата е по-силна от страха.

Емил Соколов