Красен Станчев за 10 ноември: В ситуация на диктатура, приближените свалиха диктатора

Така стана навсякъде в страните от бившия Варшавски договор. Изключение са балтийските страни, но и там първите нови правителства бяха по-скоро от бивши сътрудници на стария режим.

Никакво строителство на ново общество не започна. Всичките реформи бяха за възстановяване на:

- Парите като пари, да не са лотарийни билети;
- Цените като цени, да не са данъци, налагани от властите;
- Собствеността като частна, а не държавна, т.е. на управляващите в момента;
- Правото на всеки да се занимава с онова, което иска, стига да не вреди на другите;
- Включително правото да произвеждат и продаваш каквото искаш, включително себе си, на цена, каквато можеш да договориш;
- Правото да говориш каквото мислиш и да се сдружаваш, с когото намериш за добре.

Всичко това, с малки ограничения у нас е съществувало преди 1944 г. Т.е. строителството бе връщане назад към някаква нормалност, „като навсякъде“.-, категоричен е икономистът.

Пред Topnovini.bg той коментира и цената, която платиха осмелилите се да излязат на улицата и да настояват за демокрация.

За всички цената бе една дълга рецесия от средата на 1987 до 1994 г., втора рецесия от януари 1996 до март 1997 г.

Първата бе естествена: когато горните неща се извършват, някак как да не се плати цената на изкуственото благоденствие, производство и т.н., с които всъщност се купуваше спокойствието на управляващите. Това е един вид корумпиране на обществото, но е нормално хората да обичат да бъдат корумпирани, смята той.

Лъжа? Да, имаше, както в стария виц: те се правят, че ми плащат, аз се правя, че работя, посочва икономистът.

Не смятам, че онези, които първи протестираха през 1997-1989 г. с изключение на няколко арестувани, един стрелян, но оживял и една дузина бити, платиха каква то и да е висока цена,категоричен е той.