Лъжемъдреци дъвчат злъчка и пръскат

Той (Никола Минчев) учил в Немската гимназия, където учеше и моят син. Не е бил в елитните паралелки. Не са го изпратили после да учи в Германия, което е доста показателно. Казвам, че не е от елита, а дипломата му сигурно е истинска, не споря.

Тези думи не излизат от устата на някоя от кресливите героини на Елин Пелин или Чудомир, а са творение на професор от СУ, политолог, жена, била и в политиката, и във властта. Спестявам името й, защото жестокостта ми е чужда... Но поведението и "класата" й ужасно напомнят „не съм от тия, как’Сийке“...

Пак според нея изказването на Кирил Петков при откриване на сесията на Народното събрание било супер слабо, жив провал.

Тези млади не били като онези млади от НДСВ, които били истински елит. Ехее – разлика е от небето до земята, кълца думите "не съм от тия". Къде можело да се мерят днешните млади с Огнян Герджиков, Пламен Панайотов, Соломон Паси и пр. За крадците от НДСВ – нито дума, а някои от тях още гребат от държавата в съдружие с мафията. Виваком е крещящ пример за „елитно гепене“…

Много злъч срещу лидерите на „Продължаваме промяната“. Някои вече си изпускат нервите и падат много ниско. Плаши ги новото очевидно. Една еврейска поговорка гласи, че „Скъсването със старото понякога е смърт, а промяната - нов живот" Някои явно предпочитат смъртта...

На такъв приличаше и един „стар кокал“ от БСП, който сипеше съмнения и упреци към младите от ПП, но не обели дума за собствената си дъщеря, която също вече е в голямата политика – много симпатично и умно момиче, между другото. Толкова ли е трудно да си тръгнеш, да спреш да хулиш и досаждаш.

И като не намират аргументи срещу промяната вадят мухлясали пропагандни клишета от най-ниска проба, че новото управление е американски продукт, миксиран с брюкселска джендърска субстанция. Те, видите ли, мразят България и искат да унищожат българското племе. Мразете САЩ и ЕС, защото те са наши врагове, които искат да ни чипират, да ни изтребят и да ни превземат земята. Защо, не е ясно, но звучи „патриотично“, според озъбените пропагандатори.

За такива са думите на Иван Хаджийски: „Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. Колцина разбират правилото: комуто много е дадено, много сам раздава?”

Духовно ощетени, душевно разстроени и тежко зависими индивиди са всички тези лъжемъдреци.

И пак стигам до Хаджийски, тъй актуален днес, но нежелан от някои: „Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче?“

По-точно не може да се каже.

Витали Роник