Люба Кулезич: Мечтая Виктор Николаев да изрази своята позиция без страх от уволнение

„ПП ГЕРБ винаги е защитавала свободата на медиите. По повод днешното участие на народния представител Антон Тодоров в Нова телевизия и изказаните от него тези, от ГЕРБ заявяваме: Смятаме, че свободната журналистика има право да пита и да задава въпроси. За няс няма лоши и неудобни въпроси, а неточни отговори. Всички изказани тези на народния представител Антон Тодоров са негово лично мнение”.

Шамар си е отвсякъде. Предполагам, че боли повече от вероломния намек, отправен от Тодоров към президента Радев вчера, че шведите го потупали по рамото, а не че бил мотивиран с 5 милиона за „Грипените”. Ех, де да беше искрено това пресизявление! България моментално щеше да отлепи от срамното 118 място, което заема в класациите за свобода на словото през последните години.  Ние обаче си оставаме на дъното, макар от ГЕРБ да побързаха да избършат следата от поредното публично изпускане на своя екзотичен депутат. От разобличител на престъпната шайка ГЕРБ той се трансформира в неин парламентарен телохранител без да се свени.

И днес по Нова пред Виктор Николаев показа, че подборът на средствата не му е по вкуса. Това доведе до следната размяна на реплики между двамата в ефир. Вицето Валери Симеонов само доля олио в буламача. Но вкусът на развалено остана.  Брутално, нали? Прилича на саморазправа с уплашен пешеходец, който неволно е пресякъл пътя на мутренски джип. Виждали сме такива жалостиви репортажи по телевизиите.  Уж че органите на реда погват биячите. Но след пресконференциите се оказва, че мародерите не само са на свобода, но и се радват на благоволението на високопоставените си босове.

Точно на такова хвърляне на прах в очите ми прилича опита на ГЕРБ да се разграничи от своята парламентарна бухалка Антон Тодоров. Ходът е логичен, защото интернет медиите завряха от възмущение, че в лицето на Виктор Николаев, индиректно в лицето на свалената от екран Ани Цолова, била застрашена свободата на словото.

Проблемът тук обаче е в милозливото отношение към водещия. Също като към безпомощен инвалид, пребит от мутри. И тук е въпросът към колегата Николаев, към Ани Цолова, спотайваща се някъде на заплата из ъглите на медията, която я унизи публично и без обяснение.

Тук е въпросът и към Нова телевизия. Тя с половин уста защити своя кадър, заставайки зад него на думи. Но на дело отдавна е в един кюп със задкулисните кадровици, които сменят водещи след след първото смръщване на вежди откъм властта.

Мисля, че Антон Тодоров и Валери Симеонов не посегнаха на свободата на словото, защото липсваше проява на свобода, камо ли на достойно слово. Те си позволиха да унижават един журналист в ефир. Надсмиваха му се в очите. Демонстрираха презрение към неговата очевидна смиреност и плахост. Това е по-отвратително от цензурата във или зад кадър. Това е публична квалификация на качеството на водещата журналистика у нас. И липсата на достоен отговор срещу подобно посегателство е по-плашеща от самото посегателство.

За да бъда опровергана в тъгата си, мечтая утре сутринта Виктор Николаев да изрази своята позиция по случая без на лицето му да е изписан страх от уволнение. Оттук убедена съм, започва същинската битка за свобода на словото. Другото е тържество на бутафорията.

Автор: Люба Кулезич