Мая Илиева: За здравеОПАСНАТА система в България без цензура

Една медицинска сестра в отделение обслужва между 30-40 пациенти, а в някои градове в провинцията една м.с обслужва в събота и неделя по две и три отделения САМА. За качество изобщо няма да говоря и хората са прави да роптаят, милосърдието го няма вече, но нас системата ни направи такива. Работи се без дежурни лекари през нощта и в почивните дни. Една м.с изпълнява няколко длъжности (в спешни ситуации тази на лекар и разбира се на санитар при липсата на такъв в повечето случаи). Работи се на два, дори три трудови договора за да се докарат някакви прилични доходи, защото масово заплатите са под и около минималната работна заплата.

Тук можем да си зададем въпроса дали е умишлено? Защото е ясно, че ако заплатите бъдат увеличени няма да се налага да работим на толкова места, но това от своя страна може да доведе до фалити на болници поради липса на кадри (защото те са прекалено много за малка България около 400), а не поради липса на техника.

Масово се работи 24 или 36 часа без почивка има дори лекари, които влизат в операционната, защото НЯМА контрол от институциите, защото има двойно счетоводство на графиците, защото някои са принудени да го правят, а началниците... си затварят очите. Но така се превръщаме в потенциални " убийци".

През годините се научихме да слугуваме, да свеждаме глави и да мълчим, а работата ставаше все повече, защото напускащите НЯМАШЕ и НЯМА кой да ги замени. Младите специалисти напускат страната веднага щом завършат образованието си, защото не желаят да работят при тези НЕДОСТОЙНИ условия на труд. Докарали сме се до положение на физическо изтощение от свръх натоварване и стрес, докарали сме до положение, в което болни обслужват болни (вече има и смъртни случаи на колеги на работното им място), но НИКОЙ не говори за това. Всички говорят за пари, приходи и клинични пътеки, защото всички болници в България са търговски дружества и като такива трябва да генерират печалба.

В момента нашите заплати зависят от броя на преминалите пациенти по клинични пътеки т.е ние трябва да се радваме, когато хората са болни и още по-болни за да си заработим заплатите (все едно сме нормени работници). Няма остойностяване на труда, който полагаме и средствата, който болниците получават по клинични пътеки се използват от директорите на болниците по тяхна преценка - за плащане на консумативи, сметки, дългове и пр. НЯМА ясни правила за разпределение на публичните средства или, ако има те не се спазват затова има лекари милионери не само в частни, но и в държавни болници. Няма КОНТРОЛ, а санкциите са смешно ниски и не отговарят на тежестта на нарушенията.

Пациентите станаха КЛИЕНТИ и всички ги гледат, като ходещи касички, клинични пътеки или персийски килими, но не и като болни хора, които имат нужда от лечение. Да не говорим, че частните болници никнат, като гъби (с благословията на министъра на здравеопазването, защото неговия подпис стои върху техните лицензи), а в момента това е най-печелившия бизнес в България и то финансиран с публични средства от НЗОК.

Затова ние медицинските специалисти се обявяваме срещу търговията със здраве и казваме: НЕ на търговските дружества в здравеопазването! Защото здравето не е стока и не е за продан! Защото ние всеки ден виждаме как се злоупотребява, как се надписват клинични пътеки (има лимити), защото ние сме вътре в системата и знаем как тя "работи".

Но стига толкова! Искаме реформи и сме наясно, че има прекалено много интереси, но е крайно време господа управляващи ВИЕ да си изработите заплатите!

Мая Илиева, Фейсбук