Мая Манолова: Министрите са едно табло с бушони

Опитаха се да хвърлят цялата вина на шефа на ВиК в Перник. Но той е назначен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така че отговорността на министъра и на ресорния зам.-министър не може да бъде подмината, категорична бе тя.

Булгаргаз каза, че ако Топлофикация не се раплати, ще се спре подаването на газ. Там бе назначен нов изпълнителен директор, но нещата не се решават. След водната криза, дано не съм лош пророк, може да има криза с топлата вода и парното в София, смята Манолова.

"Кризата в Перник е напът да стане национална криза", предепреди бившият омбудсман.

„За състоянието на ВиК-сектора в Перник отговорност носят и ръководството на местното дружество, басейнова дирекция, областният управител, регионалният министър, екоминистърът и заместник-министрите по ресори, КЕВР, РИОСВ", подчерта Манолова и допълни, че от пет години следи ситуацията във ВиК-сектора и това е един от секторите, които правителството счита за реформиран, но тази реформа се изразява единствено в увеличение цената на водата три пъти.

„От стартирането на реформата цената на водата се увеличи три пъти. Няма информация дали тези парите от увеличението се инвестират в подобряване на ВиК-инфраструктурата", каза тя и посочи, че 80% от водата се губи в течове по ВиК-мрежата.

„Необяснимо е как за една година и половина десетина институции, които отговарят за ВиК-сектора в Перник, не видяха, че предстои тежка криза", каза Манолова.
„Или са проспали водната криза, или са я скрили. Водният режим бе въведен непосредствено след кампанията за местните избори. Защо институциите мълчаха и продължаваха да раздават вода без лимит? Защото управляващите искаха да си запазят местната власт в Перник и в останалата част на държавата", заяви още тя.

Според Манолова водната криза ще достигне и Шумен, Ловеч, Търговище, Сливен, Бургаска област, Плевен, където също има проблеми с язовирите.

„Проблемът е, че властта се грижи единствено и само за своите приятелски и политически кръгове, за това как ще се усвоят средства по европрограми за изграждане на пречиствателни станции, как ще се изградят ВЕЦ-ове, как ще се отделят повече милиони за решения на проблеми, които решения след това не се случват", каза тя и подчерта, че „повечето собственици на ВЕЦ-ове са политически лица".

Манолова обясни още, че от гражданската платформа „Изправи се.БГ" са изпратили заявление за достъп до обществена информация до директора на Държавната консолидационна компания (ДКК) Ясен Спасов и до министъра на икономика Емил Караниколов за това къде са 500 млн. лева, преведени по сметката на ДКК, за ремонт на 418 аварийни язовира.

„Година и половина, след като са отпуснати тези пари, няма информация кои язовири са ремонтирани, на кои е започнат ремонт, кои и кога ще се ремонтират. Никъде няма информация за обществени поръчки и изобщо къде са тези 500 млн. лева", заяви тя и допълни, че е създадено ново държавно дружество за следене на състоянието на язовирите, на което първата работа е била да си закупи 30 автомобила и офис техника.

„Министърът на икономиката заяви, че са започнати ремонтни действия по отношение на 182 язовира, но какво се случва с другите 236? Той не даде информация и кои са тези 182 язовира, къде са и какво се случва с ремонтите им. В област Хасково, например, 101 язовира подлежат на ремонт – 2 общински и 99 държавни, а няма данни там да са започнати дейности", каза още Манолова.

Тя допълни, че според официални данни хората, които страдат от водната криза, са 150 000, но в Хасково гражданите питат, защо не са включени и 100 000 души от там, където водата е негодна за пиене заради мангана и урана в нея. В Шумен ситуацията е същата – има съдебно решение за негодност на водата за пиене.

„Тези проблеми не са от вчера и се неглижират. Трябваше ли да стане кризата в Перник, в Своге, в с. Бисер, за да се вземат мерки, като те пак не са взети ?", попита Манолова.

Относно предложението на министър-председателя Бойко Борисов да се създаде общо държавно ВиК-дружество, Манолова заяви, че в такъв случай трябва да се зададат въпросите по какъв начин ще са защитени правата на потребителите, като потребители, ако има едно такова дружество, каква ще е цената, дали тя ще е единна и дали това ще доведе до повече справедливост.