Медсестри или златни уринатори и подлоги за политици и босове

Това се отразява на самите тях, но и на пациентите. Обслужват ги бедни, унизени, гневни хора. Затова усмивките на лицата им са рядкост. Затова се налага да се дават левчета за уринатор, подлога, възглавница, памперси, храна, че и за консумативи. Не навсякъде, но се дават.

От МЗ повтарят едно и също: Болниците са търговски дружества, ръководителите по места разпределят парите, те да увеличат заплатите. На всички е ясно, че идиотщината „търговските дружества“ е удобна само на тези шефове, които си дават заплати от 10 хилядарки нагоре, а за лекари, медсестри и санитари – каквото остане. Наясно сме също, че едни клинични пътеки са скъпи и се превръщат в Клондайк за ползващите ги. Други – като за белодробно болните, например, са мизерни, а лечението е трудно и дълго. А туберкулозата, например, е и силно заразна и вече често срещана.

Разпределението на бюджета за здраве се разпределя на принципа „наши“ и „ваши“. Няколко частни болници – знаят ги всички в бранша, - обират каймака, а другите се бият за каквото остане. Нещо като с „абонатите“ за обществените поръчки в строителството и ремонтите.

Всичко това е реалният живот. Въпросът е, защо Министерството на здравеопазването и министър Ананиев не упражняват ефективен контрол? Медицинските сестри от болница „Лозенец“, известна като Правителствена, не протестират, нали. Там всичко е спокойно и заможно. Защото ръководството, считано за близко до ДПС, се ползва с благоразположението на политици и управленци открай време. Трънче да се забие в пръстчето на някоя баровска особа, тича в Правителствена да полежи в уютна обстановка и да я поглезят лекари и сестри.

Разбира се, нито Ананиев, нито някой друг от властта ще признае това, но то е ясно е без тяхното мнение.

Министърът, както и всички останали контролни и управленски структури в здравеопазването, са наясно с проблемите и откъде идват. Но никой не смее да ги изговори, недай Боже да посегне на неписаните привилегии. Който опита – е отстраняван моментално. Професори, доказани специалисти и експерти отказват да назоват имената на босовете на „бялата мафия“. Но ги знаят. Знаят и как действат и кой опъва „чадър“ над тях. Не е тайна, че немалко политици държат чрез поставени лица и роднини цели сектори в здравеопазването. Печалбите се измерват в деветцифрени суми.

Медсестрите, пък и повечето лекари, са възприемани от босовете като средство за осигуряване на огромни печалби. Босовете презират белите престилки и разбират колко са ценни само когато нещо се случи с тях самите или с техни близки. Неотдавна чух разговор, в който се говореше за един мултимилионер, вече е покойник. Негов познат казваше на своя събеседник: А бе наля милиони, построи най-голямата болница, събираше персонал от цялата страна, хвалеше се навсякъде колко се печели н ден, ама здраве не успя да си купи…

Колкото и богато да живееш, един ден опираш до медиците. Може да си откраднал милиони чрез далавери със здравето и труда на хората, но в един момент простият уринатор или подлогата се оказват безценни… Златни да си поръчате, като кранчетата на джакузито, бидето и мивките ви  - все тая. Трябва малко акъл и морал, за да се проумеят тези простички неща. И понеже тези, за които става дума, нямат нито едното, нито другото – живота сам ще им покаже за какво става дума…

Д-р Димитър Попкутуев