Не е моя работа да уча детето си, че пиян може да го сгази на пътя, независимо къде пресича

В навечерието на 15-и септември министерството на вътрешните работи реши да посъветва родителите да снабдят децата си със светлоотразителни жилетки, да изберат и тестват безопасен маршрут до училище, да им обяснят да внимават като пресичат, да пресичат на пешеходни пътеки и да бъдат с възрастен човек. 

Една покъртителна случка в началото на този месец обаче показа, че няма значение нито на какво учим децата си, нито къде пресичат, нито дали носят светлоотразители. Защото за пореден път пиян се качи да кара кола и помете на зебра 15-годишно момче в София.

Извинете ме, господа, но този път номерът няма да мине. Звучи ми крайно цинично да прехвърляте тази отговорност - за безопасността на пътя, върху родителите и техните деца. Все едно да искате от тях да пращат детето си с бронежилетка в американско училище, защото държавата не иска да забрани безконтролното разпространение на оръжия и да отнеме “правото” на всеки американец да притежава пистолет или пушка. 

Пияни и дрогирани могат да ни сгазят и докато стоим на булевард. Спомняме си много добре Георги Семерджиев, колата му и двете момичета, пометени на бул. "Черни връх". Спомняме си, че той е поверяван многократно, че книжката му е фалшива, че прокуратурата го оневиняваше.

Имаме нужда от закони. Написани грамотно, с мисъл, а не като следствие на нечий кошмар. Трябват ни институции, които да знаят как и кога да ги прилагат. Не може да искате от нас да се разхождаме като светлоотразители по улиците, а гамени с пари да си купуват книжки безпроблемно. 

Не е моя работа да обяснявам на детето си, че където и да тръгне да пресича улицата, може да бъде убито, защото живеем в държава, в която важи само законът за джунглата. 

Джесика Вълчева