Реклама / Ads
Frognews
1| 3647 |06.05.2019

Фрогоко: Испания след изборите: А сега накъде?

.
Източник: БГНЕС
Изборните резултати в Испания вече са ясни, но съвсем не е ясно какво ще се случи след тях. Кой печели и кой губи? Има ли шанс да бъде съставен кабинет или ще се върви към нови избори? Ще се запази ли териториалната цялост на страната? Готова ли е испанската политическа класа за трудния изпит по съставяне на коалиционни правителства са само част от въпросите, на които испанците трябва да отговорят.

В тeзи избори

 

Големият губещ е Народната партия,

 

която успя да се забърка в редица скандали в последната година от своето управление. Те, в крайна сметка, станаха причина за падането ѝ от власт с вот на недоверие. Според Пабло Касадо причината за загубата са икономическата криза, корупцията и Каталуния. Не може да се отрече, че в това има значителна доза истина. Безкрайните корупционни скандали подкопаха доверието на избирателите в Народната партия, а тоталната липса на лидерство по отношение на Каталуня просто отблъсна испанците от нея. При пълната подкрепа на Европа, на краля и на мнозинството от гражданите, Рахой се държеше така, сякаш нищо не се случва – и наистина нищо не се случи, не и при неговото управление.

 

Вярно е, че политическата криза, предизвикана от сепаратизма на Каталуния извади Рахой от политиката, но е и вярно, че това беше бомба със закъснител, заложена поне от 30 години от много леви и десни правителства и особено от социалистическото правителство на Сапатеро, който в името на оставането си на власт втори мандат направи редица опасни пактове с периферните национализми. Това предизвика разгорещени дебати за статутите – регионалните конституции – които дадоха толкова широки пълномощия на автонимиите, че практически нямаше как да не се стигне до днешното положение.

 

Младият лидер на десните Пабло Касадо още с избирането си реши да обнови партията и го направи по най-лошия възможен начин. Той изолира старите и опитни политици, които не бяха замесени в скандали и на тяхно място сложи известни лица като тореадори, шоумени и телевизионни звезди. Между тях беше и синът на Адолфо Суарес, който носи същото име. Бащата е изключително уважавана личност, считан за един от основоположниците на новата испанската демокрация. Признателна Испания даде на най-голямото си летище в Мадрид негово име. Но синът за няколкото месеца успя да се забърка в скандал, заявявайки, че в Ню Йорк се готви закон, който разрешава да се правят аборти след раждането! Изказване по национално радио, че бебета там ще се убиват както това са правили неандерталците, разбира се, е глупост, и беше нужно Касадо след това се извинява. Но истинския въпрос е защо при положение, че в Испания над 80% от населението по думите на самия Адолфо Суарес, подкрепят правото на аборт, той трябваше да поставя този въпрос? Отмяна на аборта изобщо не е на дневен ред в страната, нито има подкрепа да бъде. Отделно изместването на опитните политици в периферията и привличането на известни личности в такъв мащаб води до съвсем резонният въпрос дали наистина партията има капацитет да управлява. Да си добър бикоборец и да си добър политик не са еднакви нещата, а политиката не е реалити шоу.

 

Друга фундаментална грешка на Народната партия и в частност на Пабло Касадо е, че той не разбра с кого наистина трябваше да се съревновава. Касадо неправилно насочи усилията си срещу другите десни партии – Сиудаданос и крайно дясната Вокс. От опита на други европейски страни се знае, че когато умерено десните започват да се борят с крайно десните за гласоподаватели, резултатът е само отлив на по-умерените десни гласоподаватели. Касадо избра да се конфронтира със Сиудаданос (Граждани) и с Вокс, позиционирайки се в по-крайно дясното. Повдигането на въпроса с абортите е пример за това, но имаше и други. Касадо си позволи остър език по отношение на Педро Санчес, наричайки го престъпник и предател с кървави ръце, заради преговорите с партиите на баски и каталунски сепаратисти. Такъв остър език не се понрави дори на хора от неговата партия, които нарекоха неговото изказване „неуместно“. Подобен дискур е запазена марка на крайната десница. Отделно със Сиудаданос той се отнасяше менторски, като преди изборите заяви на техния лидер Алберт Ривера, че ще го направи външен министър в бъдещата дясна коалиция. Сиудаданос обаче се бореха да победят Народната партия и почти успяха между другото, затова Ривера още тогава отвърна подигравателно, че когато те спечелят и оглавят коалицията, ще дадат на Касадо позицията „министър на университетите“, което е подигравателно подмятане за фалшивата диплома на десния лидер, за която той твърдеше, че е от Харвард, а се оказа, че е от 4-дневен курс в Мадрид.
По отношение на Вокс, той прикани лидерите й да не издигат кандидати в слабо населените бедни селски райони, за да оставят Народната партия да победи там. Разбира се резултатът беше, че Вокс удвоиха усилията си в тези места, тъй като хората там са ядрото на техния електорат.

 

Изобщо Касадо вместо да консолидира дясното успя да го фрагментира. Правилната стратегия беше да се бори за умерените десни избиратели, тези, които избягаха от Народната партия и просто не гласуваха или дори гласуваха за социалистите. Народната партия е по-скоро дясно-център, отколкото дясно и част от потенциалните ѝ избиратели могат да преминат лесно в ляво-център. Именно за тези хора Касадо трябваше да се бори, а не да отива в крайното дясно, където вече съществува Вокс.
Не е ясно защо след изборите Касадо не реши да поеме отговорност и да подаде оставка или поне да свика висшия партиен форум. Той може би смята, че причините за провала са външни, но според мнозина, и аз споделям тяхното мнение, неговите действия са в основата на провала на партията му.

 

Като се вземе всичко това предвид,

 

Не е трудно да се разбере защо Санчес победи

 

До известна степен победата му беше предизвестена. Санчес е в доста комфортна позиция и няма причина да бърза да сформира кабинет. В Испания предстоят не само евроизбори, но и местни избори и частични регионални избори. Няма как в условията на предизборна кампания за други три вида избори да преговаря за правителство. Освен това политическата култура в Испания показва, че преговорите може да се проточат дълго, възможно е дори да няма съставено правителство до края на тази година, особено ако преговорите се отложат за след сезона на отпуските.

 

Ще има ли коалиция в Испания и каква?

 

Испания няма опит с коалиции за своята сравнително кратка история като модерна демокрация; до сега имаше само правителства, подкрепяни от малките баски и каталунски сепаратистки партии. Предвид резултатите на левицата, не е съвсем ясно дали Испания няма да продължи по този път и сега, съставяйки правителство на малцинството с подкрепа от целия политически спектър.

 

Подемос е леко компрометирана заради скандалите, че е ползвала мръсни пари на режима във Венецуела при създаването си, но тя наистина е ключ към съставянето на ляво правителство. Именно това бяха и думите на Пабло Иглесиас, който каза, че в известен смисъл тя е постигнала целите си, защото сега съставянето на кабинет зависи от нея, въпреки че има по-малко депутати. Въпрос на преговори е дали това ще стане, но при всички случаи това е необичаен политически жест за страната - Пабло Иглесиас подаде ръка за преговори и изрази готовност за такива.
Санчес би трябвало да потърси подкрепа и от други политически сили за своето правителство. Социалистите имат ясно изразена позиция срещу Сиудаданос и Вокс, тъй че коалиция или дори подкрепа от Сиудаданос е малко вероятна. Що се отнася до Вокс, е възможно те да гласуват в подкрепа на ляво правителство, без да участват в него. Основната идея на Вокс преди всичко е защита на испанската нация, териториалната цялост на кралството и премахване на автономиите. В този смисъл те са открито анти-каталунски и едва след това са защитни на традиционалните ценности. Тъй като очевидно няма водещи политически сили, които да са „за“ сепаратизма, е възможно хората от Вокс да загърбят временно своите консервативни виждания в името на единството на испанската нация, а социалистите да се откажат от някои от по-крайните си либерални възгледи в името на тази подкрепа. Такъв развой на събитията би бил безболезнен и за социалистите, и за Вокс, друг въпрос е колко ще бъде устойчив.

 

Възможно съюзяване между социалистите и Народната партия ще е пагубно за последната; вероятно дори и Касадо го знае. Такива широки коалиции обикновено са неизгодни за втората партия, която вместо да бъде опозиция, става част от правителството. Като оставим на страна пълната безпринципност на подобни действия, те отблъскват избирателите с нечистите предположения, които пораждат. Социалистите в Германия например имат горчив опит с коалиции от този род, горчив опит има и Мартин Шулц, който на практика загуби своите политически позиции заради това, че влезе в преговори с партията на Меркел. От друга страна широка коалиция би могла да бъде и в ущърб на първата партия, тъй като това ще даде да всички останали партии възможност да се представят като алтернатива на „статуквото“. В Европа отдавна истинското противопоставяне е по линия на „статукво-борци срещу статуквото“, а не между „леви и десни“. Подобна широка коалиция няма как да не напомпа с нови избиратели всички останали партии, между които е и Вокс.

 

И все пак за момента обединеното ляво има 18 места повече от обединеното дясно. Социалистите и Подемос имат общо 165 места, а Народната партия, Сиудаданос и Вокс – 147. Лявото правителство изглежда по-вероятно, но за съставянето му са нужни 176 места. Така че дори да се формира коалиция между социалисти и Подемос, не е гаранция, че ще има такова.

 

И пак за Каталуня

 

За разлика от много европейски държави, където темата за мигрантите е водеща, в Испания тя отстъпва на темата за сепаратизма в Каталуния. Основните политически сили имат обща позиция по въпроса, и затова преговорите със сепаратистките партии са много деликатна тема. За да се осигури тяхната подкрепа е необходимо нещо да се изтъргува, а техните искания са все по-дръзки, без никакво желание за отстъпление. От друга страна която и партия да се съгласи с техните искания ще бъде публично линчувана. На всичкото отгоре се приближава моментът, когато териториалната цялост на Испания ще бъде поставена под въпрос, ако не се вземат спешни мерки. Политическата криза, която се създаде около референдума в Каталуния показа до какви резултати може да доведат подобни събития. От друга страна отлагане на фактическите преговори със сепаратистите и замяната им с временна подкрепа води до нестабилност. Не бива да забравяме, че именно сепаратистите предизвикаха сегашните избори, тъй като отказаха да подкрепят гласуванията на бюджета на Санчес. Той между другото е доста твърд по отношение на Каталуния е малко вероятно да може да удовлетвори техните искания, а те не показват никакво желание да ги смекчат. Дори временно да го подкрепят в замяна на някакви обещания, когато стане ясно, че обещанията няма да могат да се изпълнят, те ще оттеглят подкрепата си и ще предизвикат нови избори. Не би било добре за Санчес да пада в този капан. По-скоро той би следвало да търси подкрепа от други партии за правителство на малцинството, заедно с Подемос или просто да се откаже да съставя правителство и да предизвика нови избори, както това направи Рахой през 2015-2016 година. Тогава народната партия подобри своя изборен резултат от 123 на 137 депутати, възможно е и Санчес да го направи. Но разбира се нови избори са риск с неизвестен резултат.

 

Икономиката си има своя логика

 

с която партиите трябва да се съобразяват – поради изборите или въпреки тях. Факт е, че Испания има горчив опит с управлението на социалистите и в частност – със Сапатеро, който отказа да вземе мерки срещу кризата и доведе Испания до почти 30% безработица - към 2019 тя е все още 14%. Но в Андалусия безработицата остава на опасно високи нива – над 21%. Когато има такъв сериозен проблем вдигането на минималната заплата, за каквото синдикатите настояват, не е най-добрия начин за решаването му. Отделно Испания няма пари за разширяване на държавните разходи, които бяха съкратени от правителството на Рахой като мярка за справяне с икономическата криза. Ако Санчес направи реформи в тази насока и Испания продължи да задлъжнява, е възможно да се разиграе гръцкият сценарии, въпреки че за момента това не е много вероятно. Европейските механизми са достатъчни стриктни, а Испания и Италия отдавна се гледат под лупа. Италия също не успя да прокара своя екстравагантен бюджет пред Европа.

 

За съжаление вече са налице някои съмнителни решения на социалистите, като например минимална заплата от 1000 евро. В Испания има огромна разлика между богати и бедни региони, както има и крещящо социално неравенство. Изследвания от 2018 показват, че средната заплата е 1889 евро, но повече от половината испанци получават под 1590 евро на месец, а 30% - под 1230 евро. Тези мерки няма да окажат въздействие върху фирмите, които работят в богатите райони и отдавна плащат много над 1000 евро, но ще повлияят върху малкия бизнес в бедната част на Испания, Андалусия, Екстремадура, Кастия ла Манча, Мелия и Мурсия, като е възможно част от фирмите да затворят, да преминат в сивата икономика или да пристъпят към освобождаване на персонал и да преминат към почасово заплащане. В Андалусия например средната работна заплата е едва 1476 евро. Тя е такава за сметка на държавни служители, които наистина получават добри пари, но в частния бизнес заплатите са по-малки – доста испанци биха били щастливи да бъдат наети дори за заплата под 1000 евро.

 

Тези избори подлагат на съмнение доста политически дадености, с изключение на една – всички испански партии са „за“ Европа. Дори Вокс няма изразена анти-европейска позиция. Про-европейската ориентация на страната е вън от всякакво съмнение.

 

Явор Райчев

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ченалова: Разследването по закона ”Рико” продължава с бързи темпове 16| 11848 |04.05.2019 . Прокуратурата си присвоява медийни разследвания за корупция, за да ги прикрие 6| 8838 |03.05.2019 . Както и предположих: след публикации за Иван Гешев, ми повдигат обвинение 39| 47063 |22.04.2019 . Фрогоко: ”Кърджалигейт” в ДПС или може ли Доган да прави фокуси без Кърджалийския електорат?! 20| 20303 |19.04.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ