Никой не е по-голям от фаса

Докато се лутахме из селото, попаднахме на класическа балканска сценка: група пияни мъже зяпаха нервно към телевизора през прозорците на хоремага, който шефът беше заключил, понеже не можел да ги удържи да не пушат вътре. Забраната вече беше в сила. Ние пък седнахме като бели хора в олющения склад на един магазин с малко телевизорче върху хладилника. Не толкова заради опцията да пушим в два мизерни квадратни метра, а защото вече добре подготвени за Cypress Hill, през прозорците на местния клуб щяхме да виждаме няколко футболни топки по терена.

Пушач съм, от най-досадните, но мога да изредя поне сто причини, поради които надписът „No Smoking" не заслужава такава паника. Плюс тези на Здравната комисия, която остави сега действащата забрана и решението зависи от Икономическата. Тези дни обаче НЦИОМ излезе на помощ на бизнеса, който няма търпение да извади пепелниците, с изследване, според което 16% от пушачите са спрели да ходят в заведения след 1 юни 2012...

Да бяха ги преброили след средата на октомври, тъй като през лятото не усетихме забраната по баровете на плажа, но пък новините за повръщането (от храна, фалшив алкохол и други) по Черноморието отново не ни подминаха. А когато дойде време да се прибираме в софийските заведения, на някои въобще не ни се е налагало да си гризем ноктите над чашите с уиски, ром и текила - подбираме си местата, така че да не съжаляваме за цигарите. И не става въпрос за дупките, в които под предлога „частно парти", заключват никотинозависими.

Не искам пепелник, а повече приятни събития. Наскоро влязохме директно в погото по време на лайфа на гръцките манучаовци Locomondo и ни трябваше поне час, за да се сетим да излезем да пушим по къс ръкав под гъбата пред клуба. В съседния забиваха италианците Gabin, така че нямахме време да се преджобваме втори път за запалка. Да не говорим, че когато не си прекалил с тютюна, посталкохолното състояние на другия ден е по-поносимо, а сексът между стари партньори (в смисъл на поопознали се), които не вонят на цигари, е нещо съвсем ново.

Звучи демагогски и донякъде е така. Когато говорим „за" или „против" пушенето в заведенията, го правим само през призмата на градския глезльо. Дори и да мрънкаме срещу забраната, имаме достатъчно условия да не пушим - може да ходим на кино, да опитваме екзотична храна, да четем книга в някоя кафе-книжарница, да слушаме яка група. Убиваме време в непушене в полети, на някоя и друга изложба, по корпоративни коктейли. И все пак оставаме на Балканите, където (по Костурица) хората приличат на дионисиево поделение - заради неадекватния начин, по който почваме да се държим, когато богът на веселието се сблъска със заявените за цивилизовани забрани.

В условия на непушене в заведенията от НЦИОМ не питат в изследването си колко от тези, които си падат по чистия въздух в тях, биха се върнали при отмяната му. А вадят резултата, че 11% от пушачите посещават такива, в които забраната не се спазва.

Факт е, че някои места дори не пробваха как ще им се отрази новият закон и точно затова не вярвам в раздухвания аргумент „отлив на клиенти". Нерешената ситуация с пушенето и прекаленото вряскане, че не може така да ни го спират, показват, че не сме готови за нова реалност. Точно в града обаче очаквах да се разберем по-лесно по тоя въпрос.

Иначе при приемането на толкова строгата мярка през юни на никой не му и хрумна, че в страна, в която хората масово нямат средства за развлечение, пушенето е първото и последно удоволствие на отрудения (да речем) човек в малката кръчма, където кебапчетата не цвърчат така весело, ако ги чакаш над двойна гроздова без цигара. Затова и разведряването на забраната сега се оказва предизборен коз - едно че политиката се бистри именно в опушените свърталища на народа. Хората смятат бюджета си в хляб и кутии цигари, всякакъв друг стил на живот е недостъпен.

Може да бъдеш толерантен пушач, ако може да отвлечеш вниманието си от свитъка тютюн с атрактивен пакет от лайфстайл услуги, който ти се предлага в столицата и в няколко големи града. Може да си толерантен пушач, ако те е грижа да живееш в по-приятелско общество, вместо непрекъснато да повтаряш клишето „ако не ти харесва, стой си у вас". При този детински спор най-страшното всъщност е, че на хората масово им е толкова зле, че евентуалното разрешение да си пушиш пак в кварталния бар изглежда като валяща от небето хуманитарна помощ. Честит мандат, на този, който я брандира.

Елица Николова