Едно съвсем нормално безобразие

Наскоро регистрирано ЕООД получава от националния фонд „Научни изследвания” 260 хиляди лева, за да проучи „отношението на публиката към музейната институция чрез теренни изследвания”. На фона на музейно-археологическата мания, обхванала напоследък държавните върхове, темата е много актуална от политическа гледна точка. И абсолютно неадекватна от научна. Може би е подходяща за социологическо или маркетингово проучване, но не и за научно изследване. Става и за виц, като се има предвид, че в научния бекграунд на авторката блести труд за „бельото като дискурс” - многозначителен детайл, подсетил протестиращите да размахват под прозорците на министерството мръсно бельо като символ на ставащото в него.

Наукообразна шуробаджанащина

Според протестиращите, зад които с подписите си стоят над 1 200 български учени, в последната конкурсна сесия на фонд „Научни изследвания”, който по принцип би трябвало да финансира фундаментални научни изследвания, насочени към създаване на нови, авангардни технологии и компании, финансиране получават още много направо смехотворни проекти. Но това е само част от проблема.
Далавери на гърба на науката

Трите факултета, даващи около 70% от видимата в света научна продукция на Софийския университет (измерена чрез публикациите в реномирани световни научни издания) - Физическият, Химическият и Биологическият - не получават финансиране за нито един свой проект. Затова пък обилно са финансирани проекти на лица от нов частен университет, близък до министъра и директора на фонда. Финансиране получават и проекти на прословутия библиотекарски университет, в който директорът на фонда, титулуващ се като геолог и „професор” от анголски университет, наскоро се е сдобил с докторска степен. Пари има и за проектите на двама от най-близките сътрудници на този директор. Както и за регистрирани в последния момент специално за конкурса фирми със съмнителен научно-изследователски капацитет.

Имитация на конкурс

Разбира се, вероятно не всички, които са спечелили проекти, са в категориите на наукообразното и шуробаджанащината. А и при мизерния общ размер на финансирането винаги ще има недоволни. Петното обаче неизбежно се лепва върху всички, защото недоволството не е резултат от случайни грешки, а от системни пороци - неясни правила и липса на прозрачност, публичност и контрол, което от своя страна създава условия и поражда основателни съмнения за конфликт на интереси, злоупотреби и корупция. Това е всъщност стандартната за българската действителност имитация на конкурс - схема за „изяждане” на публични средства, която очевидно се прилага и на научното поприще.

Показателен в случая е ключовият за обективността на процедурата въпрос с рецензиите, които би трябвало да са решаващи при определяне на победителите. Първо, има силни съмнения, че голяма част от проектите са дисквалифицирани по ненаучни критерии още преди да бъдат рецензирани. Но дори и да не е така, това няма как да се разбере, тъй като двайсетина дни след края на конкурса рецензиите продължават да бъдат недостъпни. И още дълго ще е така. Кой знае защо, вместо всички рецензии да бъдат веднага качени в интернет или изпратени по пощата, процедурата изисква от заинтересованите да подадат писмено заявление между 10 декември и 10 януари, за да могат чак до 20 януари да видят кой, как и защо е оценил проектите им. Естествено, без да могат да направят сравнение с оценките на останалите. На този фон не са учудващи съмненията, че всъщност не е имало никакви рецензии. Да не говорим за свидетелствата, че има хора, които са се оказали в списъка на рецензентите, без да знаят за това и без да са рецензирали нищо.

Безобразия - вчерашни и днешни

Историята е стандартна и в още едно отношение. Това не е първият скандал с фонда „Научни изследвания”. Още преди близо две години тогавашният му директор огласи фрапиращи данни за манипулации и конфликт на интереси при предишен конкурс на фонда, разпределил много повече пари от сегашния. При половината подадени проекти оценката била нагласена нагоре или надолу, като част от рецензиите били укрити. Някои от спечелилите финансиране се явявали и рецензенти на конкурентите си. Чиновници в министерството пък действали като научна комисия по избор на рецензенти и класиране на проекти. Въпреки че тези данни бяха напълно потвърдени от официална проверка, тогавашният и днешен министър ги потули. Нещата някак негласно се вписаха в рубриката с безобразията на предишното управление.
Посредствеността, уви, процъфтява

Две години по-късно обаче очевидно всичко си е по старому. Което пък напълно се вписва в характерната за сегашното управление имитация на реформи. В сферата, за която говорим, единствените „реформи” са обричането на науката на „гладна смърт” и развихрилата се търговия с научни звания и степени. Да вземем за пример днешния директор на фонда „Научни изследвания”, който е доктор на науките, но няма нито една научна публикация.

Най-сигурното доказателство, че сътворилите скандала с последния конкурс на фонда имат от какво да се притесняват, е тяхната реакция. Те най-напред контраатакуваха, като обвиниха в далавери един от основните си критици. Тези обвинения обаче, дори и да са основателни, с нищо не оправдават авторите си. И затова повече приличат на опит за отвличане на вниманието.

След това пък протестиращите бяха обвинени, че са „подведени” и че протестът им е „политически”. И тази защитна реакция на паникьосаната за постовете си посредственост е напълно стандартна за българските условия...

Ясен Бояджиев
Дойче Веле