Реклама / Ads
15| 6036 |30.04.2020

Николай Милчев: Да гръмнеш книга!

.
Оня ден в София, на булевард „Цариградско шосе“, гръмнаха недостроената сграда на София прес. Десетилетия наред тази разгърната книга, както я определяха всички (а тя беше проектирана като разгърната книга), се рееше като непотребна тетрадка и бодеше очите на онези, които са със силно затворени очи за миналите години.

Наричаха я грозна, зловеща, непотребна и какво ли не. Даже един съвсем случаен и кратък български министър-председател приказваше, че никой не я щял, защото била от соца. А тя беше само една недопечатана книга. Тъжна недопечатана книга.


.
И я гръмнаха.


Дадоха по телевизорите как сградата леко се повдига, как трепва, как се затваря навътре в себе си и как се разкъсва на парчета. Не беше взривяване на сграда, а разкъсване на книга. Добре, че не се сетиха да я запалят. Влачиха и палиха други книги, но нея не я запалиха.

 

Изобщо не ме интересува защо „произведоха“ това гръмване. Сигурно аргументи и съображения ще се извадят колкото щете – нещо се е разпаднало и преобразувало, сменили са се собствености и още, и още – до безкрай.


Мене ме заболя обаче до кръв, че гръмват разтворена книга. Да оставим настрана, че и аз, и стотици други ходихме на бригада – да помагаме, докато се строеше сградата на София прес.В нея трябваше да има редакции на вестници и списания и да работят журналисти. Някои от нас може би щяха да работят в нея.

 

И най-ужасяващо беше съобщението, че гръмнали само половината. Представяте ли си – гръмнали само едното крило. Другото крило щели да решават какво да го правят по-късно. Книгата е накъсана наполовина и е с едно крило – голямо успокоение.


Можех да спра дотук, но не искам.


Помните ли как взривиха мавзолея? Помните ли тази грозна гледка – началниците на новодемократизирана България се изтъпанили на един висок балкон срещу мавзолея и се кефят на това, как изтриват от лицето на София комунизма.


С риск да не се съгласите с мен, ще кажа – това с бутането на мавзолея беше глупост над глупостите, престараване и комплексарщина, престъпление си беше. Този мавзолей можеше да остане като атракция, каквато няма в Европа, като Мавзолей на времето. Можеше да е и урок за поколенията, място за покаяние и размисъл и защо не – място за освестяване на самозабравили се властници.


Царе сме да взривяваме. Царе сме да взривяваме разтворени книги. С мавзолеите също ни бива, макар и от третия път на гърменето.Срамота и срам! И тъга, много тъга.

 

Николай Милчев

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Поетът Николай Милчев: Хората пердета ни мислят за зазидани прозорци 1| 4631 |08.04.2020 . Николай Милчев: Включвам телевизора и хоп - пакостлив клоун 18| 12072 |30.03.2020 . Поетът Н. Милчев: Луда е не медицинската сестра! Луди сме всички ние, които се въртим на пета пред цинизма на властта! 20| 61523 |06.03.2020 . Адв. Николай Хаджигенов: Да настъпиш присмехулник 7| 21300 |26.01.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ

    ДОБРО УТРО