Реклама / Ads
12| 10611 |27.07.2020 НАРОДЕН ГЛАС

Първата ни цигулка в Уестминстърската филхармония: Днес българската реалност ме ‘победи’. Чувствам се погнусен!

.
Иво Станков /вдясно/ с Найджъл Кенеди /в средата/ Източник: Фейсбук
Винаги когато се върна във България изпитвам хубави и приятни чувства - това е моята родина и си я обичам. Мисля винаги позитивно и имам вяра и надежда за това, че ще се случи по-добро тук.
 

Но когато още едвам кацнал на самото летище те излъжат безкрайно нагло гледайки те в oчите и ти усложняват живота безпричинно и безпардонно, без да имаш абсолютно никаква вина и да си направил всичко нужно от твоя страна точно това да не се случи, боли.


Ще кажете - добре дошъл в България, ами не знаеш ли, че е така? Ами не знаеш ли каква ни е действителността и т.н., от небето ли падаш?? Ами ние всеки ден го живеем това, ще кажете, свикнали сме и това е положението...






Не искам изобщо да политизирам това, което ми се случи в 03:00 часа тази сутрин на летище София и няма да изпадам в детайли. Ще ми отнеме може би един цял ден да се опитам да се оправя с измамата, с която бях посрещнат и на която бях подложен и вероятно ще загубя много средства и нерви за да го постигна. И най-вероятно за много хора проблема ми е тривиален, сравнен с многото по-големи и съществени проблеми тук в момента.


Но и това не е най-големия проблем за мен. Не става въпрос тук за политика а за манталитет. Манталитет, който упорничаво и на пук на всичко не се променя към добро вече десетки години след ‘промяната’.


Най-големия проблем за мен е да ме накарат днес да изпитам срам и погнуса да се нарека Българин. След като съм прекарал десетки години опитвайки се да популяризирам България навсякъде доколкото мога и по всички възможни за мен начини.


Днес го приех лично и ме заболя...


Защо го споделям - защото ми е много болно и с голямо огорчение и съжеление констатирам, че може би аз лично не бих могъл да се преборя всекидневно с този манталитет. Удари ме ‘изневиделица’, сблъсках се с онази гнусна част от българската ни действителност - очевидна измама и безочливост, и безсилието пред нея. Не мога да се примиря или да свикна с това...






Тъжен пост, но днес българската реалност ме ‘победи’.
А утре ще е може би по-добре, дано

 

Иво Станков, Фейсбук

 

Той е: Създател и директор на Фестивала на българската култура в Лондон и първи цигулар в Уестминстърската филхармония, професор в младша катедра в Guildhall School of Music and Drama.




Винаги когато се върна във България изпитвам хубави и приятни чувства - това е моята родина и си я обичам. Мисля винаги...

Публикувахте от Ivo Stankov в Неделя, 26 юли 2020 г.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 8| 3404 |11.12.2025 Отворено писмо до българските полицаи, но не и до техните началници . 9| 12796 |08.12.2025 Поколението „Алфа”: Пътуването до работа през 2040 г. – спомен. Имейлът – вече ретро . 2| 3390 |07.12.2025 Наемнически армии от профили: Аутсорсингът на пропагандата в XXI век . 2| 11873 |06.12.2025 Плевен чества големия Емил Димитров, поп гилдията – не. Защото е… Краля?

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads