Поетът Николай Милчев: Невидимите профсъюзи - Димитровци, Маноловци, Такевци, оядени и самозабравили се

Съжалявам, че станах учител, а не станах настойник на дъждовете.

Съжалявам, че помня всичко, а не си поръчах спомени според политическите сезони.

Съжалявам, че не бях по-смел.

Съжалявам, че обичах наполовина - колкото можех.

Съжалявам, че не внимавах в картинката, а внимавах в пейзажите и т.н., и т.н.

Това го приемете като ирония, като сатира, приемете го като разкаяние - както искате, така го приемете.

Съжалявам, че членувах в съюзи и сдружения, че бях постоянен член на собствените си лутания.

Но това, че членувах в профсъюзи, беше моята най-голяма грешка, моята мъка.

Колко съм се разочаровал само от тези паразитни, смешни, гротескни и абсолютно фалшиви профсъюзи. Подкрепи, КНСБ-та, СБУ-та и една купчина още профсъюзи. Вятър и мъгла, прах по тупан, мижи да те лажем и нищо, нищо.

След краха на голямата учителска стачка, в която участвах от първия до последния миг, нещо се счупи в мен, изпепелих се. И друг път съм се чупил и изпепелявал, но тогава напълно изчезнах. Какво предателство, какво задкулисие.

И сега, когато бъдещето ни е на кантар, когато бъдещето ни виси на косъм на Орлов мост, профсъюзите отново са невидими.

Това са те - невидимите профсъюзи. Димитровци, Маноловци, Такевци - сложили са си шапки невидимки.

Профсъюзи само за техните вождове - оядени и самозабравили се.

Николай Милчев