Въпреки че ГЕРБ се представя относително стабилно на избори, легитимността на Борисов и на третия му кабинет не е особено висока в българското общество.
От тази гледна точка изглежда логично той да потърси авторитет и да се заяви като политик през външните отношения, заяви Делийски. Външната политика е терен на различен по сила и посока натиск и изисква ясно заемане на позиция. А винаги, когато Борисов е под натиск, демонстрира своето качество да лавира, да се снишава, да заобикаля конкретното заемане на позиция. От тази гледна точка той е започнал игра, за която не съм много сигурен доколко може да я изиграе правилно, посочи политическият анализатор.
Страхил Делийски коментира и активността на вицепремиера Валери Симеонов, чиито инициативи често се оказват противоречиви. Когато Борисов отсъства, този терен е нормално да се заеме от някой друг. Дали Валери Симеонов е най-подходящият човек е съвсем друг въпрос, още повече че действията му са спорни, поведението му е меко казано, амбивалентно. Отчитам като грешка това, че кабинетът е оставил вътрешнополитическата инициатива в ръцете на Валери Симеонов. Това едва ли ще донесе кой знае какви дивиденти, освен усещането у част от Обединени патриоти, че нещо във властта зависи от тях. Валери Симеонов не е човек, който може да бъде смисленото лице на този кабинет. Той е склонен да натрупва напрежение върху себе си, такова му е публичното поведение, и това в даден момент може да създаде проблеми на кабинета, коментира политологът. По думите му отношенията в управляващата коалиция изглеждат стабилни. Това изглежда логично, тъй като те нямат големи политически теми, по които да се скарат, да имат разногласия – все още не е публикувана например управленската програма. Според мен вътрешната мотивация на участниците в коалицията е да продължи колкото е възможно по-дълго, но едва ли в рамките на 4-годишния мандат, заяви още Делийски пред Novini.bg .
Според политическия анализатор 44-то Народно събрание е напът да подобри рекордите по ниско доверие в основната институция на политическата власт в България. Изгуби се време в какво ли не, но не и в реална парламентарна дейност, смята Страхил Делийски.