Проф. Ивайло Дичев: Малка страна, зависима - може да се управлява от готвачки или мениджъри

Трудно е да се намери точното говорене за партията на г-н Трифонов: тя е симптом на превръщането на политиката в жанр на популярната култура. След Бепе Грило, Тръмп, Зеленски и Джонсън разбираме, че тенденцията е световна и, боя се, необратима.

Да започнем със стила. Всички повтарят, че ИТН са неопитни, правят детински грешки и се учат пред очите ни. Какво ни се внушава с това? Че няма заден план, нещата се случват спонтанно и автентично, live така да се каже. Сигурно сте чували тази инструкция на BBC в живото предаване непременно да бъдат допуснати поне пет грешки, за да не решим, че ни пускат редактиран запис. И ето, прощаваме грешките на новата партия, защото те ни убеждават, че на подиума са излезли автентични нови лица, за които е естествено да се препъват и да поглеждат към грешната камера. Дали тази естественост е естествена или майсторски изиграна, ще разбере само ПР специалистът.

Много критики се изляха върху Трифонов, че с 65-те си депутата тръгва сам да прави правителство, което (както каза Румяна Коларова) дори няма да могат да свалят, ако решат. Сложните неща не са по вкуса на популярните жанрове; само си представете едни сериозни преговори по законите на политологията - с трима лидери на ДБ, с четирима от "Изправи се БГ! Ние идваме!", с г-жа Нинова и някой от вътрешната ѝ опозиция, плюс някое кафенце с Карадайъ. И всеки път журналистите снимат, социалните мрежи разкриват конспирации. Главоболно! А така се озоваваме в любим сюжет: след левите и десните, най-малкият брат, на когото всички се подиграват, решава сам да се изправи срещу чудовището.

Да избереш политик на кастинг изглежда нелепо - подборът при тази професия се случва в живота - или повеждаш някакви хора, или не. Но посланието е по-дълбоко, според мен: внушава ни се, че всеки може. Все по-често говорим за връщане към жребийната демокрация на древна Атина, където магистратите са се избирали на случаен принцип сред гражданите. Съдбата е всъщност най-истинската форма на равенство, защото няма значение кого познаваш, каква история имаш и кой те подкрепя. Такъв впрочем е и ленинският идеал за комунизма, перифразиран в поемата на Маяковски "Ние ще научим всяка готвачка да управлява държавата". Е, нека кажем - всяка готвачка с три езика и докторат по философия, но надявам се разбирате мисълта ми: при един отворен кастинг в сферата на политическото могат да попаднат и обикновени хора, казва още той.

От символична гледна точка е чудесно - усещаме, че всеки има шанс и политиците няма повече да са затворена каста. От практическа обаче се чудя как един човек, дошъл отвън, ще съумее да организира стотиците хора, необходими за управлението на една държава. Все фирмени лица ли ще назначава? Как да се ориентираме в ценностите, които изповядва, ако не знаем нищо за каузите му? Въз основа на какво ще му повярваме в критична ситуация?, пита експертът.