Проф. Клисарова, не бъдете като предишните!

Това се казва в отворено писмо, адресирано до министъра на образованието и науката Анелия Клисарова, от проф. Лъчезар Аврамов, ръководител на лаборатория „Биофотоника” в Института по електроника към БАН.

Ето и писмото:

Уважаема професор Клисарова, 

Провокиран съм от Ваши изявления по редица актуални проблеми на науката и образованието поради натрапчивото впечатление, че удивително повтарят медийни изяви на Ваши предшественици. Дълбоко се надявахме, че те са останали в некомпетентното минало.

- „Преподавателите от Българска академия на науките трябва да четат лекции в университетите и да предадат научните си постижение на младите хора. Трябва да има съвместни научни проекти между БАН и висшите училища” – пишете на интернет страницата на МОН. Достатъчно е да се погледне последния публикуван годишен отчет на БАН (за 2011 г.), също достъпен онлайн, за да се запознаете с участието на БАН в подготовка на специалисти, разписано подробно по институти и дейности - лекции, спец. курсове, упражнения, семинари, следдипломни квалификации, специализанти и докторанти в БАН и извън БАН.

По-интересно обаче е да се запознаете с таблица 5.3.1 на стр. 59, в която са дадени сравнителни данни за тези дейности през последните 10 години и където ще видите, че благодарение на политиката на българската държава лекциите на академичните учени във Висши училища са намалели от 81636 часа за 2001 г. на 43552 за 2011 г., а семинарните упражнения от 28045 на 16770. През целия този период, предшествениците Ви малоумно призоваваха за интеграция на Академията с ВУ и активно рушаха научната инфраструктура.

От собствения си опит, базиран върху десетки съвместни проекти със Софийския университет и почти всички технически и медицински университети в страната, Ви уверявам, че не съществуват никакви пречки за съвместно сътрудничество, освен държавната политика. Въпреки това, само в моята лаборатория, за последните години дипломирахме и подготвихме за експорт над 50 елитни специалисти от разни ВУ, поели с еднопосочен билет научна кариера в чужбина.

- „Държавата слага ред в научните титли. Кандидатите за доцент и професор ще покриват общонационални стандарти” – Ви цитира в. „СЕГА”. За нормалните учени това е дългоочаквана вест за нормализация на системата. Но следва парадоксалното - „Националните стандарти за академичните звания и степени се разработват в момента от министерството на образованието и Съвета на ректорите”, т.е. от тези които „за последните две години са увеличили професорите и доцентите в България близо 10 пъти. Официална статистика за динамиката през годините липсва” (цитатът е Ваш!). Нима не разбирате, че Съветът на ректорите е част от проблема – при това основна. Нима не знаете, че повечето от т.н. Висши училища са ниска проба дипломна манифактура, а част от управлението им – доказани плагиати, тарикати, спекуланти и самозванци.

Без активното участие на ВУ като базови организации не би било възможно да се печелят държавни конкурси с ръководители с фалшиви докторати (виж Харизанов и НБУ) и да се източват милиони за псевдонаучни проекти (виж УНИБИТ). Не би било възможно да станеш „доктор на науките” с шест нископробни доклада (виж Гюров и УНИБИТ) и „професор” с една публикация и един цитат (виж Игнатов и НБУ), дори и „доктор” по квантова физика с английско-български справочник (виж Христофор Събев и ТУ Габрово).

И накрая – за Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Едва ли е нужно да се обяснява, че предназначението на финансираните с европейски пари програми е да допълват, а не да заместват националните политики и да подпомагат изграждането на собствен потенциал, вкл. в областта на образованието и науката. За европейските донори е напълно неприемливо техните средства да се предоставят за управление на министерство, прославено с нормотворческо скудоумие, липса на административен капацитет и всеобхватна корупция.

Приложено към настоящето писмо Ви предоставям станалото вече емблематично становище на Европейската комисия относно проект по програма FP7-REGPOT с название „Устойчиво развитие на Националния център по биомедицинска фотоника” и размер 3,5 милиона евро. След отбелязване на високото професионално ниво на колектива и свръхактуалност на тематиката, проектът е оценен с 14 от 15 възможни точки с единствената забележка, че „поради липса на държавна политика в областта на науката е поставена под съмнение конкурентността на бенефициента в международен план” и поради това не се финансира. Този документ предоставих трикратно на предшественика Ви от ГЕРБ – първия път със съображението, че на политически забележки може да бъде отговорено само с политически доводи от политически орган; втория път – за всеки случай, а третия път – въпреки, че ми е добре известна поговорката „ако някой е глупак, то е завинаги”.

Уважаема госпожо министър,

Не зная как оценявате политическия хоризонт на Вашето управление и значимостта на науката за бъдещето на страната (въпреки че на фона на партийните пазарлъци, които ежедневно наблюдаваме, липсата на ресорен замeстник-министър е показателен факт), но научната общност очаква не популистки демаражи от типа „Ваня Добрева поискала 2 милиона лева за БАН, но финансовият министър не дал” и абстрактни размишления за връзката на науката с бизнеса (тоя бизнес, за който и шевната машина е „хай тек дивайс”).

Ние очакваме от Вас няколко важни неща:

- Престъпниците, разграбили фонд „Научни изследвания”, да бъдат насочени по законовия им път, за да се измие позора и повиши международното доверие;

- Да се оповестят резултатите на всички проекти, финансирани с публични средства над половин милион лева, за да се „освети” „научната мафия”;

- Да имаме Национална стратегия за научни изследвания, която да не съдържа малоумни постулати като: „Тъй-като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция във световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователният потенциал във висшите ни училища” (правописът и глупостта са копирани от оригинала);

- Да имаме Национална пътна карта за научна инфраструктура, която да не съдържа малоумия като: Инфраструктура за производство и изследване на нови материали с приложение в промишлеността, био-медицината, околната среда и артефакти от метал.

И най-важното – в Закона за бюджета на България за 2014 г. да проличи, че висококачественото образование и науката са национални приоритети и че страната ни е част от една цивилизационна общност, основана на знанието – както в политическата му мотивация, така и в консолидираната му финансова част.

Искрено Ви желая успех и Ви пожелавам да не запишете името си в печално дългия списък на рушителите на съвременна България.

проф. Лъчезар Аврамов, д.ф.н.