Проф. Кр. Върбанова-Денчева: Истината и само истината!

(Вж. Революция в БАН?! Следва човекоядство).

С една дума - през 2009 г. кандидатствах в конкурс за професор по научната специалност "Теория на научната информация" в Университета по библиотекознание и информационни технологии. В съответствие с изискванията на действащия тогава "Закон за научните степени и звания", аз – от позицията на доцент, доктор, представих за вътрешна защита пред Разширен катедрен съвет на катедра "Книга и общество" хабилитационен труд на тема "Дигитална конверсия и функционална трансформация на библиотеките". Бяха направени бележки по представения труд от членовете на катедрата и от вътрешните рецензенти - проф. дфн Костадинка Симеонова, проф. д.п.н. Александра Куманова и доц. д-р Иванка Павлова. Забележките бяха отразени и до края на годината излезе от печат моята монография със същото заглавие. В конкурса за професор участвах освен с хабилитационния труд и със 117 научни публикации, покриващи спектъра на научната специалност, а също и учебни дисциплини в бакалавърските и магистърските програми, които преподавам освен в УниБИТ и в Нов български университет (от основаването му), и във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Докато траеше конкурсът ми, в интернет започнаха злонамерени, откровено невярни и очернящи доброто ми име на човек и учен публикации, инициирани от засегнати в завистта и злобата си "доброжелателни колеги". Шедьовърът беше инициираната кампания от небезизвестния Лазарин Лазаров уж срещу случайно раздавани титли и аз се оказах "най-добрата находка" на основание анонимни доноси от негови доверени докладващи. Участващите в кампанията срещу мен не си направиха труда да намерят връзката между библиотеките и документната медийна област, което красноречиво говори за тяхната компетентност... За съжаление Лазарин Лазаров отговори на възраженията на колеги (учени и преподаватели, които добре познават научната ми работа и преподавателската ми кариера), че той не е чел работата ми, но по рецензиите (които са положителни) съди, че не е стойностна, не публикува възраженията, а продължи да тиражира клеветите и охулването ми.
Извинявайте за многословното ми изложение, но при всяка поява на тази клевета, у мен са надига чувството за извършената огромна несправедливост. Защо тази публикация се появява и във вашия блог? Защо никой не се обърна към мен с въпрос  - това ли е истината? Вероятно е излишно да задавам тези въпроси, като чета езиковата и общата култура на пишещите в блога.
Обръщам се към Вас като към дълбокоуважаван от мен журналист, който не се поколеба да защити "истината и само истината" с цената на здравето и спокойствието си.
Моля Ви - нека дискусията за науката на България и висшето образование в нашите университети да получи обективираната гласност от непосредствените участващи в научноизследователската и преподавателската дейности. Те ще бъдат на висотата на очакванията ни, когато се отделя наистина 3% от БВП за наука и образование. Естествено е, че в тези дейности трябва да останат най-добрите.
В заключение с достойнство мога да кажа, че аз нямам причини да се срамувам от работата ми като учен и преподавател. Гордея се с подготвените и успешно реализирали се повече от 2000 бакалаври и магистри, с успешно защитилите мои докторанти, с научните ми разработки, които се полват в практическата работа на библиотекари и издатели. Боли ме, че когато напишат името ми, за да търсят публикации от мен за подготовката си, се натъкват на подобни охулващи ме материали. Като оставам с убеждението, че ще вземете мерки подобни публикации да не намират място в блога Ви, Ви пожелавам здраве, за да осъществите очакванията си за по-добро настояще и бъдеще за България и за всички нас, които останахме тук, за да я има и в бъдеще нашата родина!

С уважение,
проф. д-р Кристина Върбанова-Денчева
ръководител на катедра "Книга и общество" УниБИТ