Всички са от БКП?!
Първият от двата сигурни резултата в тази насока засега е, че над 90-95% от онези, които се аргументират с “всички са от БКП”, се оказват бивши или настоящи членове на БКП. Дали осъдителният смисъл, който публично влагат в този “аргумент” e тяхно непоколебимо убеждение и израз на самобичуване, или обратното – повтарят го от непреодолимо желание наистина всички да са от БКП, не знам.
Вторият сигурен резултат от проучванията ми е, че същите бивши или настоящи членове на БКП, за които “всички са от БКП” е ултимативният повод за омраза, подхравнат омразата си с крайна неприязън към бившите си партийни другари, които по собствена воля и убеждение са напуснали общата им Партия – майка и са преминали към друга партия. Фактически, най-яростният антикомунизъм у нас, е продукт преди всичко на самите бивши и настоящи комунисти. Защо е така, не знам, но това никак не ми допада, защото прави проблем от партийното членство, а загърбва отношението към реалните проблеми.
Констатацията “всички са от БКП” e само частен случай на “всички са маскари” и е преходната му изразна форма в трескавото търсене на претексти за посяване на омраза и отглеждането й с мътилка навсякъде, където тя може да намери подходяща почва за цъфтеж. Кой и защо се нуждае от тази омраза, не знам. Затова искам да кажа следното:
Народът е стопанин на земята, която го храни и облича. Водата е онова, с което народът напоява земата, за да подобри храната и дрехите си. Какъв ще е резултата, ако вместо да прави вади и насочва водата към редовете с растенията, народът се задоволи единствено да повтаря, че не се интересува от водата, защото тя е от мътна по-мътна и я оставя да тече накъдето неравностите или някакви си там маскари я насочват?
Войнолюб Миролюбов
Моля, подкрепете ни.
