Три, четири: Всички обичаме Емел Етем!
Вчера министър Етем даде пресконференция. Пред журналисти тя обясни, че няма никаква вина за задействаната наказателна процедура от Брюксел срещу България заради нереализирания проект за тел. 112. Даде и весели примерчета как хора се обадили на телефона за бедствия и аварии да кажат, че чакал е избягал от Зоологическата градина. Мъж пък се оплакал от жена си. Ама наистина е много смешно. Репортерите се смяха заедно с Етем, както си му е редът и каквито са били указанията. Шефката на бюрото на Европейската комисия в София Зинаида Златанова наблюдваше сценката с едва прикрит потрес. Вероятно така се е чувствал френският философ Анри Бергсон сред студенти, които не разбирали как реалността може да бъде уловена чрез интуиция. Бергсон не издържал и възкликнал: „Какво отсъствие и на интуиция, и на интелект".
За по-голяма убедителност на Етем пригласяше някакъв чиновник, титулован с длъжността "началник на тел. 112". Човечецът страшно напомняше папагал "Жако", повтарящ реплики на своя господар пред неособено желани гости... Въобще Емел Етем бе във върхова форма, както обикновено и наричаше нещата с истинските им имена - който не слушка, ще му дърпаме ушите. Посланието бе правилно схванато, тъй като неудобни въпроси така и не последваха. За подобно поведение цитираният вече по-горе Бергсон е казал: „Може да не симпатизираме интелектуално, или по-точно духовно, на нищо друго, но със сигурност симпатизираме на себе си". Излиза, че явлението "Емел Етем" е било познато и преди, а ние си мислехме, че няма как, защото чак така... Казах ли ви, че Бергсон е лауреат на Нобелова награда? Ако беше жив, можеше да получи и орден "Стара планина" - защо не... Всъщност едва ли, ако беше дал пример за теорията си с Етем.
Преди време във Frognews.bg бе публикуван анализ, засягащ елементи на поведенческия модел на Етем. Текстът бе озаглавен „The best of Emel Etem: Има не само природни бедствия! Или защо e важен мензисът". В него ставаше дума за това как г-жа Емел Етем ни наби канчетата, че сме излизали по време на снеговалежите и така сме се подложили на опасностите на зимата. Навеяните и заледени пътища, селищата без ток и вода, загиналите от измръзване хора били жертви на съдбата, карма един вид. Тя, Етем, макар и по телефона от луксозния си хотел в странство, успявала да ръководи борбата със стихията. Някакви завистливи човечета обаче се опитвали да я оскърбят с намеци, че не е за този пост. За този е, дори за други два, в ДПС и правителството, но в момента те са заети.
Чрез случката с тел. 112 и Емел Етем се опитвам да докажа твърдението на Фройд, че: "Колкото и силен да е интересът към един проблем, това не е достатъчно, ако не знаеш път за неговото решаване". В случая Етем има интерес, дори много голям, тъй като става дума за милони евро, но й се изплъзва решаването на казуса. На всичкото отгоре Европейската комисия не подхожда с разбиране към личните усилия на госпожата, а все иска и иска този телефон да заработи. Сякаш й нямат доверие на Етем, което е доста обидно. Пък и нали си имат свои 112, какво са се вторачили в нашия.
Затова предлагам:
На 14 февруари всички българи да изпратим гумено сърце или цвете на Емел Етем в знак на обич и признателност; бТВ да организира ново шоу „Великолепната тройка" (да не се бърка с шведска или руска), в което да пеят лидерите на тройната коалиция, а Етем да е Ани Салич; Всички ходжи, православни свещеници, равини, арменски и други попове да се молят за нейното здраве, а биографията на Етем да се изучава в училище. Защото съществуването на Христос е още спорно, а съществуването на Етем - не. Дори е много осезателно; Да грабнем всички джиесемите и да заизпращаме SMS-и по 1,20 лв. единия, без ДДС, за изграждане на тел. 112; Ники Кънчев да преименува играта "Стани богат" на "Емел Етем", която ни разказа играта и стана богата без да отговори на нито един въпрос;Пет простички неща, с които може да зарадваме един човек в навечерието на Св. Валентин и 8 март. Не е прав Волтер, че "Няма крайна наслада, нито крайни мъки, които да траят цял живот: върховното добро и върховното зло са химери". Взирайки се в делата и живота на министъра на държавната политика за бедствия и аварии, разбираме, че и философ от неговата величина е допускал фалове. Като един умен човек обаче, той очевидно е осъзнал грешката си, защото в края на дните си, когато го попитали, какво е по-страшно от това да си напълно неизвестен, той отвърнал: да си бил известен...
Евгени Радулов
Моля, подкрепете ни.