Из „Житие и страдание грешного Боце..."

В пристъп на задоволство и християнска благотворителност към свършеното от тях, той отсече:

- Господа, стягайте куфарите! Излитаме за Мексико, веднага! Аз черпя...

-Мексико! Акапулко! - възторжено завикаха те и се втурнаха да събират багажа си. В тъй настъпилата еуфорична суматоха, всички някак си забравиха да уведомят дори и най-близките си за това изненадващо заминаване и тъй като всички журналисти седяха удобно в президентския Ту-134, него ден вестниците излязоха чисто бели. Неприятностите, както скромно би се изразил авторът, винаги ти се случват когато най-малко ги желаеш. В това отношение съдбата не направи изключение дори за Боце. Затова напълно разбираем беше и справедливият му гняв, че някакви си 2-3 хил. изцапани със сажди металурзи заклатили президентския му стол. "Какво нахалство само!"- ядно извика той. Точно след успешното ми представяне на пресконференцията и на хиляди километри от дома! А и домакините... и делегацията, която между впрочем мислено вече се излежаваше по безкрайните плажове на мексиканския залив, наслаждавайки се заслужено на плодовете на своя труд... Ето, в справянето с такива точно, на пръв поглед безизходни ситуации, бе получил закалка г-н Параванов по време на дългото си обучение из родните главни управления. Затова и този път той прояви хладен разум и си зададе следния въпрос: "Как може да не стигнеш там, където и без друго не искаш да отидеш? Елементарно, Уотсън - пукаш гума! Да!"

И тъй като беше прагматик по природа, веднага осмисли и ползите от такова едно скоропостижно завръщане - отново да попадне под светлините на прожектора и да блесне като медиен герой дори.

След завръщането си в София той кратко коментира: "Беше си истински сървайвър"...

Написано от Аурио

Текстове към снимки:

1. Новият правителствен отряд тренира групов полет над морета и океани.

2. Първият в историята правителствен екипаж обсъжда първата в историята повреда на колесник.