Проф. Слатински: ИТН се държат като паразит в организма на нашата демокрация

Те могат да разпространяват резултатите от своя творчески труд като създатели на шоу без значение дали те са качествени или не;

могат да критикуват в шоуто си властта, която и да е тя;
могат да правят каквото си искат, независимо дали то нанася или не нанася вреди на ценностната система на обществото ни;
могат да печелят огромни пари под и над масата, пред и зад вратата, без да държат стриктно и строго за всичкото това да са платени всичките дължими данъци.

В една недемократична държава – авторитарна или тоталитарна - бързо биха ги пернали през ръцете и през устата и без проблеми биха им свили перките или изпразнили банковите им сметки.

В същото време те се възползват от слабата имунна система на държавата, от слабата държавност, от опростачването на обществото (за което допринасят в значителна степен самите те), от способността на медиите да рушат всякакви авторитети и да промиват мозъците на редовите българи - за да си позволяват да сеят без съвест и свян цинизми и вулгарности, да пласират заедно с талантливите си попадения и откровено пошъл боклук, да парадират с тотален отказ от нравствена автоцензура, да се увъртат около бизнесмени, чиято половина (поне) е в организираната престъпност и черната икономика.
В една нормална демократична държава те нямаше да могат така безнаказано да си разиграват коня и да газят през моралното, порядъчното, етичното и естетичното просо.
Никак не е странно, че ИТН пренесоха чалгарско-патреотарския свой манталитет от шоуто в политиката. Те и в политиката са си същите – гледат само да печелят и от добрите, и от лошите страни на демокрацията ни, без да носят отговорност за това, което говорят и за онова, което вършат.

В този смисъл ако не се променят, ако не поумнеят, ако не си дадат сметка, че политиката не е чалга-патреотарско шоу, а висша народополезна дейност (поне на теория, а защо не все някога и на практика), ако не престанат да рушат и малкото демократичност, останала у нас, с тях никой не би могъл да работи.
Представяте ли си силно и отговорно правителство, базиращо се на подкрепата на досегашния безценностен монстър, какъвто е котерията около СТ?
Та тази котерия, роб на патологичното его и безпределния нарцисизъм на СТ (сравними като его и нарцисизъм само с тези на ББ) при първия удобен случай ще те предаде и продаде и ще го направи с един статус на своя лидер във ФБ.

Тази котерия няма визия, няма стратегия, няма идея, няма програма – тя не знае За какво е. Тя знае само едно – да отрича случващото се и да нарича с обидни имена всеки, който не мисли като нея. Но как да мислиш като нея, след като тя самата не знае да мисли, не знае За какво да мисли?
Ако можеше, никой не би се хванал с котерия, която единствено е Против – против това, което не я кефи, против онези, които не играят по гайдата ѝ.

Как да си партньор с хора, дето ни се водят, ни се карат, дето не искат да се научат поне на малко политика, а са напълно безкритични към себе си и единственото, което искат е да стане тяхното?!

Като политици тези хора изобщо не са наред. Да се захванеш с тях е авантюра. А и няма как да се захванеш с тях, защото още преди да си
помислиш дали да се захванеш с тях, те не искат да се захващат с теб. Освен ако не подкрепяш идиотските им глупости.

Защото е идиотска глупост да спускаш отгоре на останалите необсъждаемо и некритикуемо правителство на малцинството като имаш само една четвърт от депутатите.
Защото е идиотска глупост да издигаш един арогантен и нагъл плагиат за премиер, после да го смениш в последния момент, а сетне да го издигнеш отново в поредния си проектокабинет.
Защото е идиотска глупост да профукаш два мандата в двата парламента, в които си бил участник.
Защото е идиотска глупост да обявиш, че си опозиция на нещо, което не знаеш какво е и какво смята да прави.

Ако можеше човек да не мисли за взаимодействие с ИТН, той нямаше да мисли изобщо. Та те са нещо като нищо на света. От тях нищо раузмно не се е родило, само глупост след грешка и грешка след глупост.
Проблемът е, обаче, че една част от обществото ни – малка като обхват, но активна като гласуване - подкрепя СТ и гласува така, че благодарение на немарливостта на друга част от обществото ни – голяма като обхват, но пасивна като гласуване – ИТН имат една четвърт от депутатите.
Това им е таванът – 60-65-70 депутати. Гласувалият за тях гласува за тях независимо от поведението им.

Нормален човек, според мен, не би гласувал за ИТН, но това е според мен – в моето разбиране за нормалност не би трябвало да има разумни хора, които да гласуват за СТ. Ала в България е другояче. И онзи, който гласува за СТ и при следващите избори ще гласува за него, независимо от това, че СТ провали два парламента с тъпотата на политическото си поведение!

Да добавим 55-50-65 депутати, които са таванът на ГЕРБ и признаем, че и за ББ гласуват хора независимо от чекмеджетата, псувните, бабаитството, корупцията, простотията, арогантостта и наглия популизъм.

Излиза, че всеки поредни избори ще дават една и съща качествена картина с някои различни количествени нюанси.
115-120-125 депутати като таван на ГЕРБ плюс ИТН.
Вари го, печи го, това е.

Бяха казали, че лудост е да правиш всеки път едно и също нещо и да се надяваш на различен резултат.
Добре, през октомври трети път през тази година, а по-скоро за 7 месеца от нея, ще правим едно и също нещо. И ще имаме същия резултат. Значи сме полудяло или полудяващо общество.

Какво да се прави?
Изходната точка, първата крачка е очевидна и очевадна.

Корумпираният и арогантен, некомпетентен и самозабравил се режим на ББ трябва задължително да бъде пратен в Седма глуха! Само така можем да измием очите и намалим срама на нашето общество и българската демокрация.

Гадно и дори зловещо е след всичките престъпления и циничности, които натвори този режим, той да се върне отново на власт. Този режим е бедствие, той е път към някакъв –изъм, чиито очертания засега са сравнително смътни, но се прочертават зад мъглата на харизмата и смога на подвластните му медии.
Значи задача над задачите е да не се допусне ББ отново на власт.

Това е разделителната линия днес – не червени и сини, не демократи и комунисти, не американофили и русофили, не леви и десни! Всеки, който е от страната на ББ е враг на Промяната, адепт на Статуквото, губител на националното ни достойнство и вредител на българската демокрация!
Това е, пак казвам, разделителната линия – ББ поне два мандата в ъгъла, в неподлежаща на обжалване опозиция, във фризера на демокрацията, извън игралното политическо поле.

Но каква е втората крачка?
Там е работата, че втората крачка е възможна само ако СТ се опомни. Ако СТ поумнее. Ако СТ си даде сметка, че от него най-вече зависи днес дали България ще тръгне най-сетне по верния път.

СТ е призван и призован да осъзнае, че гласовете за него не са парички, които да опапа, не са му лична собственост, не са разменна монета, не са индулгенция за всичко, което той прави или не прави.

Гласовете за СТ – дано той зацепи, чатне, схване, проумее – са висша отговорност пред България! Те са инвестиция, която може да донесе на страната ни много добри дивиденти, да има много висока възвращаемост.

СТ би могъл – луд умора няма, казват в Перник – да се опита да докаже, че ще стане неговото; да се опита да накаже онези, които не искат да дойдат на неговото. Но това би било еднакво зле за всички, освен за един – ББ.

Но СТ би могъл и да направи своята стъпчица към Промяната, да подаде ръка на онези, които търсят Промяната. Би могъл да покаже, че вече се е научил на нещо. Би мъгъл да надвие егото и да затисне под камъка на рациото своя нарцисизъм. Би могъл да се окаже на нивото на предизвикателствата.
Така поне ще може да каже нещо такова – Опитах всичко каквото зависеше от мен, но ако не се получи, то е защото не всичко зависи от мен.
Ако успее, СТ би имал своите пет минути на звездния си държавнически час. Струва си да опита. Вероятността да успее е малка, но не е равна на нула. А в нашия свят на Рисковото общество, както знаят моите досегашни студенти (понеже ме една Зло ме изхвърли от преподаването, тази есен няма да имам студенти – за първи път от много години), са нарушени две базисни условия на предишното, до-Рисково време:

Първото променено днес базисно условие е зависимостта между въздействие и резултат. Вече не е вярно в общия случай, че малко въздействие води до малък резултат, а голямо въздействие – до голям резултат.

Вече и мъничкото въздействие може да доведе до значителен резултат.
Затова и мъничкото усилие на СТ да стане Политик може да има огромна позитивна последица за нашата демокрация.

Второто променено днес базисно условие е зависимостта между вероятност и възможност. Вече не е вярно в общия случай, че малката вероятност нещо да се случи води до малка възможност то да се случи, а голямата вероятност нещо да се случи – до голяма възможност то да се случи.

Вече и мъничката вероятност нещо да се случи може да доведе до голяма възможност то да се случи. Затова и мъничката вероятност СТ да стане Политик може да доведе до голяма възможност той да се окаже наистина Политик.

С други думи, не всичко е загубено. Има Надежда. А както аз обичам да казвам (защото вярвам, че това е така) – Надеждата като първа глупачка умира последна.

Николай Слатински