Проклятието да се занимаваш с наука в България: Блок 58 или защо учени са принудени да напуснат домовете си?

Катерина Василева, "Свободна Европа". Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

Те се занимават с наука, но живеят в държавно общежитие. Със заплатите си не могат да плащат наем в София, още по-малко да си купят жилище. Сега трябва да напуснат домовете си - без да знаят къде ще отидат, нито дали някога ще могат да върнат. Формално причината е ремонт. Подозренията - че ги гонят.

Ако имаха друг вариант, те едва ли щяха да живеят на общежитие в „Студентски град“.

Но доходите им на учени и преподаватели в университети не стигат, за да си купят жилище или да живеят под наем в София.

Затова единствената опция Димитър, Ралица и Христина да имат дом, за да продължат да правят наука е Блок 58 - общежитие, което още от 90-те години на миналия век настанява хора като тях.

Димитър е университетски преподавател, а Ралица и Христина работят в Българската академия на науките (БАН). Те живеят в Блок 58, но и тримата сега се притесняват какво бъдеще ги чака.

Причината - трябва да напуснат домовете си. За неопределено време и без гаранции, че ще се върнат. Това се налага заради предстоящ основен ремонт с пари от Министерството на образованието и науката (МОН). Той ще струва близо 14 млн. лева и ще продължи поне две години.

Това звучи като добър план - подобен ремонт не е правен от построяването на блока в края на 80-те години. Димитър, Ралица и Христина обаче се чувстват в безизходица. Те казват, че не са били официално уведомени, че трябва да напуснат, и нямат анекси към договорите си за наем. Опитват се да говорят с институциите, но срещат пренебрежително отношение.

„Този ремонт се прави по най-нецивилизования начин. Хората трябва да отидат незнайно къде, незнайно за колко време“, казва Димитър за Свободна Европа.

Блок 58 се стопанисва от търговското дружество „Студентски столове и общежития“ ЕАД (ССО), чийто принципал е МОН. ССО управлява част от общежитията в България, които не са под шапката на висшите училища.

ССО „разбира трудното положение, в което се поставят живеещите в блока“, но „това е единствената възможност да се използва осигуреното финансиране и да се подобрят условията за живот“, казаха от дружеството за Свободна Европа.

От МОН добавиха, че търсят „алтернатива за всеки от живеещите в Блок 58 за временно преместване до приключване на ремонтните дейности“.

150 семейства на учени и преподаватели обаче се чувстват изгонени. Част от тях са решили да напуснат не само блока, но и научната си работа.

„По-големият проблем е, че липсва генерална концепция за развитие на науката в България“, казва Христина.

Обитателите на Блок 58

Ралица Ангелова е главен асистент в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН. Тя се мести в блока преди шест години, когато дъщеря ѝ е на път да се роди. Заплатата ѝ от БАН не ѝ позволява да изтегли кредит за жилище, нито да плаща свободен наем в София.

„Детето беше на път и нямаше къде да отида“, разказва Ралица. „Предостави ми се тази възможност от БАН и взех стаята.

„В банята се виждаше част от горната баня, имаше само остатъци от мебели. Хлебарки, изпокъсани тапети“, казва тя. За да може да живее там, тя е направила пълен ремонт на жилището.

Подобна е ситуацията на Христина Проданова - главен асистент от Националния институт по геофизика, геодезия и география.

Преди шест започва работа в БАН. До 2022 г. живее в апартамент под наем със съквартиранти. След двойно увеличение на наема Христина вече не може да си го позволи. Затова заживява в Блок 58.

„За мен това беше нечовешки стрес - как съм в такава безизходица, че трябва да дойда да живея тук“, казва Христина.

Стаята, която получава, не е от най-лошите. „И все пак банята беше като пещера“.

Повечето семейства са ремонтирали жилищата си в блока, за да ги пригодят за живеене. Професор Димитър Димитров от Висшето транспортно училище също е направил пълен ремонт, в който е вложил хиляди левове.

От 1998 г. Блок 58 е предназначен най-вече за настаняване на преподаватели в държавни университети и учени от БАН.

За да живеят в блока, те минават през сложен процес на кандидатстване и одобрение от специална комисия. После сключват договор за наем със ССО.

Обитателите казват, че никой не е правил оглед на жилищата им, за да се прецени дали изобщо има нужда да се ремонтират. Такава оценка по думите им ще има чак след като блокът се опразни.

Ремонтът, който ССО планира да започне през септември, ще отнеме поне 28 месеца за трите му входа. Жителите казват, че от дружеството не искат да защитят техния интерес и не им дават гаранции, че ще могат да се върнат.

Нито дума за хората

Според Димитър, Ралица и Христина ССО и МОН се интересуват от парите, но не и от хората.

„В края на май се появи разпечатана на А4 бележка във входа, в която пишеше лаконично, че трябва да се изнесем до края на август“, разказва Христина.

„Никой не ни е уведомил официално. До ден днешен аз не съм получила един ред, който да ми каже, че трябва да се изнеса“, добавя тя.

През 2020 г. МОН отпуска близо 100 млн. лева за ремонти на студентски общежития. Част от тях се насочват директно към университетите, друга - към ССО, в зависимост кой управлява блоковете, избрани за ремонт.

Тогава има пари за Блок 58 - над 5,5 млн. лева. С тях е направен външен ремонт.

През 2024 г. МОН одобрява 200 млн. лева за ремонт на общежития. Близо 14 млн. са за Блок 58.

Той има статута на общежитие, а не на ведомствен блок. Построен е през 1989 г. и оттогава никога не е ремонтиран изцяло, казаха от МОН за Свободна Европа и добавиха, че ремонтът е „наложителен“. От ССО пък пишат, че има хора, които живеят там от самото му построяване и плащат в пъти по-ниски от пазарните наеми „именно поради тяхната обществено значима дейност“.

„Отношението на властите и ССО е крайно неглижиращо и безотговорно“, смята обаче Христина. По думите ѝ на няколкото срещи между жителите на блока и институциите „те през цялото време говориха за сградата, за ремонта, за парите... и нито дума за хората“.

„Хората не ги интересуват. За тях има едни пари, които трябва да се усвоят“, казва и Димитър.

Тримата добавят, че устно им е дадено обещание изнасянето да се отложи с един месец - до края на септември. Не се знае обаче дали това наистина ще се случи.

Възможните решения

Жителите на Блок 58 имат няколко основни искания:

- ремонтът да се прави вход по вход с минимално разместване на обитателите му;
- да им бъдат осигурени алтернативни жилища;
- да получат писмени гаранции, че ще се върнат по домовете си след края на ремонта.

По думите им ССО не иска да изпълни никое от тях. Дружеството отказва да прави ремонта вход по вход, защото „времето е кратко“ и ще изгуби парите, ако не успее да го завърши. Не са приети и предложените от обитателите варианти ремонтите да започнат поотделно, но да се застъпват, за да се спести време.

„Казват ни: ако започнем с входовете един по един, като не ни стигне времето, ще остане с неремонтирани входове. Това ли искате?“, разказва Христина и добавя, че реакцията на ССО често звучи като заплаха.

Димитър и другите жители изразяват подозренията си, че ССО иска да опразни блока и да предлага жилищата на по-високи цени.

„Те искат да печелят като частниците. Но частниците сами инвестират и си строят блокове, а тук се отпускат държавни пари“, казва Димитър.

Какво казват институциите

Свободна Европа изпрати въпроси до ССО и МОН. От министерството казаха, че още на 8 април тази година председателят на БАН и ректорите на университетите с настанени преподаватели в блока са уведомени от ССО за предстоящия ремонт.

От МОН добавят, че по тяхно настояване е „поет ангажимент за поетапно извършване на ремонтните дейности, така че да се осигурят 50 помещения само за служителите и учените от БАН“. Същата информация дават и от ССО:

„След разговори с изпълнителя се изготви нов график на ремонтните дейности, така че трите входа да се ремонтират поетапно. Това ще осигури 50 помещения през първите месеци, които ще се използват от живеещите в него.“

Преподавателите и учените нямат информация за такъв план.

От ССО казват, че дружеството не може да осигури алтернативни жилища на хората от Блок 58, тъй като има само още един блок в София. Затова е в контакт с МОН, което се е ангажирало да потърси временни общежития.

Оттам добавят, че Техническият университет (ТУ) се е ангажирал да предостави 50 жилища само за учените и служителите на БАН, тъй като академията няма къде другаде да ги настани. От БАН потвърдиха това и казаха, че от самото начало предприемат действия „с цел защита на своите служители“.

Ралица и Христина - като служителки на БАН, не знаят за това. Казват и че 50 жилища не са достатъчни, защото семействата в нужда са много повече.

От Съвета на ректорите казаха, че не са сезирани по въпроса и след запитването от Свободна Европа са започнали да проучват ситуацията. Заявиха готовност да помогнат за осигуряването на жилища за учените от БАН от други университети в София, ако се наложи.

Според живеещите в Блок 58 това не е първият опит да бъдат изгонени. През 2016 г. тогавашният главен секретар на МОН Красимир Вълчев (ГЕРБ) променя условията за настаняване. Вече в блока могат да живеят само преподаватели и учени до 35 години за срок не повече от 5 години.

Тогава обитателите също търсят правата си. Освен против новите правила, които смятат за дискриминационни, те реагират и заради „липсата на прозрачност при отдаването под наем“ на първия етаж на блока на търговски фирми. Не са съгласни и с настаняване на хора, които нямат общо с образованието и науката. Все пак условието за възрастта отпада.

„През 3-4 години ССО и МОН се присещат и започват да човъркат по този блок и лека полека да се опитват да ни изгонят“, казва Димитър.

Проклятието да си учен в България

Големият проблем, който случаят повдига, е за отношението на държавата към учените, казват живеещите в блока.

Христина нарича „ентусиасти“ онези, които въпреки всички трудности продължават да работят в научната сфера в България.

Заради проблемите с жилищната ситуация на хората в Блок 58 много от тях се отказват не само от жилищата, но и от научната професия въобще.

„Аз също се замислям много сериозно защо въобще се занимавам. Какво да ни мотивира нас?“, пита Христина.

„Ние работим за здравеопазването, за екологията - всякакви полезни за обществото сфери. Ако се наложи да напуснем работа, от това губи целият народ“, казва и Ралица.

„Аз не искам да живея тук. Ситуацията ми е такава, че съм принудена. Ако получаваме справедливи възнаграждения, никой от колегите няма да стои“, добавя Христина.

Въпреки проблемите тримата искат да продължат да правят наука и да бъдат полезни за обществото. Но настояват, че е крайно време държавата да изгради визия как да се грижи за учените си.