Радан Кънев се извини за провала на Реформаторския блок

И повечето български политици - особено тези, които никога не са чели дори Ремарк - следват завета му.

Но днес, близо три години след изборите през 2014г., когато огромен брой честни работещи българи повярваха на РБ, и две години след провала на "историческия компромис", в който вложих цялата си енергия и скромни политически умения, аз изпитвам неудържимо желание да се извиня. На тези, които ме подкрепиха през 2014, които ми вярваха през 2015, които се надяваха на ново, почтено, силно и обърнато към бъдещето демократично обединение през 2016.

Изпитвам нужда да поема моята част от политическата вина (а може и повече, видимо има желаещи да споделят своята) за катастрофата на опита България да бъде измъкната от ръцете на мафията.

Защото през изминалата седмица, с избора на силно "специализираната" парламентарна квота на ВСС, с назначаването на Мавродиев в Банката за развитие, с номинацията на Бойко Атанасов за КФН, с невижданата в демократична държава атака на изпълнителната власт срещу частен бизнес, с общото интервю на българския и руския главен прокурор, родината ни наистина удари дъното.

И оттук насетне въпросът не е "КОЙ?", защото всички знаем кой. Въпросът е "Накъде" и "Как". Въпросът е каква е цялостната, пълнокръвна визия за България? Каква е алтернативата на мафиотската стабилност, какви са пътищата за консолидиране не на корективно малцинство около властта на Борисов-Пеевски, а на национално мнозинство, обединено около общи национални цели и стратегия за развитие на страната и обществото ни в Единна Европа.

Но без оценка на близкото минало, това ми се струва невъзможно. Един друг любим автор - за разлика от Ремарк, още жив - пее:

"... regret is just a memory written on my brow

And there's nothing I can do about it now..."

И все пак предпочитам - като личен акт - извинението, пред покриването на гробовете с цветя и рози.

Източник: Фейсбук страницата на Радан Кънев