Нашите политици са пределно наясно с негативния ефект, който носят тези визити. С изключение на главния прокурор Цацаров всички предпазливо информират за своите срещи с Чайка.

Повтарящият се рефрен за обсъжданите теми с него са тероризъм, екстремизъм. Показателно е, че според министър-председателя, те се свързват с търговията, туризма, а не с въпросите на сигурността. Защото няма как през седмицата, когато МС приема доклад, в който Русия се определя като заплаха за сигурността на България, да се водят разговори с руски прокурор за сътрудничество в тази сфера. Именно за това премиерът обвързва темата за тероризма само с въпроса за руските туристи.

При тези нелепи съвпадения няма как българските политици да не се чувстват неловко. В тази обстановка най-нелепо звучи появилата се информация, че е обсъждано и антикорупционното законодателство, тъй като самият Чайка е обект на такива обвинения.

Единствената институция, която не се съобрази с публичната реакция и с европейските ни партньори, е прокуратурата, посочва социологът. Затова може да обобщим, че политическите срещи на Чайка се проведоха под двоен натиск – от една страна прокуратурата, от друга – общественото мнение.