Съединението – отвън и отвътре

Почти винаги тя, така да се каже минава през омразата. Къде срещу турците, къде срещу евреите, а в някои случаи дори срещу американците. За някои дори може се каже, че после Русия, обичат най-много Отечеството си.
Но днес е празник, а природата на празника е демократична. Заслужил, незаслужил, лош или добър – празнуваш. Празнуват и държавниците ни. От стените в кабинетите им всеки ги ден ги гледа Васил Левски, но никогай Захарий Стоянов. Не знам защо.
Що се отнася до мене, мисля, че в патриотизма задължително има малко тъга. Понякога дори и самоирония. И тогава чувството си е истинско. Иронията и тъгата можете да намерите, например у Тончо Жечев. Когато в едно от есетата си в „Българския Великден или страстите български” описва един епизод от Съединението. По-точно натирянето на Гаврил Кръстевич от Голямоконарската дружина на Чардафон Велики. От едната страна на файтона върви самият войвода, а другата с извадена сабя годеницата му Делка Шилова. Картината е и тъжна и весела. С една дума нашенска.
А междувременно се сещам, че тези дни разгърнах Устава на Източна Румелия, издание на „Хр.Г.Данов” от 1879 година. В него е цялата нормативна уредба на областта, която е е "под прямата политическа и военна власт на Н.В. Султана”, както е записано в чл. 1. Честно казано завидях им на тези българи. И а организацията на администрация, и за тази на съдебната власт и за още много други неща. По ирония на съдбата, днес уж сме свободни и обединени, но пък уредбата ни нещо куца.
А гореспоменатия професор, светла му памет, професор ни е оставил и своето разбиране за патриотизма: „…който обича родното, на него душата му е плодородна, тя ще се открие и за други светове. Във всеки случай ще открие пълна и плодоносна, а не като оскъдната душа на някой празноглавец, който си въобразява, че направо е залюбил човечеството и света.” **
Ето за това съединение става дума. Между способността да обичаш родното и да се откриеш за други светове.
Останалото нека оставим на празноглавците. И да си запушваме ушите за тържествените им крясъци, в които непременно ще има капчица катран.
Честит празник! И не забравявайте, че патриотизма не е само бурна радост. Както казах, той не може да е истински без малко тъга.
Историята ни - също.
-----------
* Гаврил Кръстевич, виден български възрожденец, учител, публицист, високопоставен служител на Османската империя, участник в борбата за самостоятелна църква, автор на устава на Екзархията, управител на Източна Румелия до арестуването му на 6-ти септември.
** Тончо Жечев, "Българският Одисей"

Пламен Даракчиев
https://www.plamski.net/