Сълза за Кербала! 17 години от кървавия Стефановден

Бях в Кербала десетина дни след трагедията.

Помня оклюмалите физиономии на повечето от момчетата, но и настръхналите дула на командосите от специалните сили.

Помня, че един от ефрейторите бе изписал на каската си имената на загиналите и заканата: "Ще отмъстим за вас!".

Помня, че много от началниците се скриха зад гърба на командира подполковник Петко Маринов и дори един от тях сега е генерал на висока позиция с претенции за още по-висока.

Помня разрушената до основи призрачна база "Индия", защитена в пъти по-малко от другата база "Кило".

Помня как втората база после бе укрепена като бункер с чували от пясък. Как до тоалетната навън се отиваше с прибежки и припълзявания с мисълта да останеш жив.

Помня, че снимките на старшина Мариан Колев, минути след трагедията, видяха бял свят дълго след това.

Помня тягостната обстановка в Централния военен клуб, където бяха изложени ковчезите на загиналите и плача на майките!

Помня, че отец Саръев анатемоса началниците, които не се бяха свършили работата и племенникът му плати с живота си за това.

Помня, че се води разследване по случая, което не стигна доникъде.

Помня, че бе направен малък паметник на петимата в Кербала, но дали още го има не ми е известно.

Не знам дали загиналите в Кербала петима мъже са герои. Но знам, че те изпълниха своя войнишки дълг така, както се искаше от тях. Те свършиха войнишката си работа, за политиците историята си каза и ще си каже думата.

Знам, че майките никога няма да простят на началниците смъртта на децата си. "Нека Господ им прости, аз не мога", изрече една от тях години по-късно.

Знам, че детето на Качорин , го помни само от снимките.

Знам, че всяка година другарите на загиналите вземат "За почест!" пред гробовете и паметниците им. И тази година са с тях. Не са ги забравили! И тази сълза за Кербала е най-истинската, най-чистата!

Поклон!

Калин Неврокопски