Тайно и полека на българите в САЩ гражданството отнеха

Според него българските граждани придобили с натурализация американско гражданство преди 2003 г. губят българското си гражданство.

Становището е в синхрон с идеите на управляващите да отнемат правото на глас на сънародниците ни в чужбина, на които обаче не пропускат да се подмазват когато пътуват по света на държавни разноски, "за срещи с българската общност".

"Отнемат ни гражданството по терлици", възмутиха се засегнатите от Фейсбук групата "Гласуване без граници", която преди няколко дни получи награда "Човек на годината" за гражданска активност. Оттам изпратиха писмо до заместник-министъра Петрова по мейл, но до този момент отговор няма.

От текста на становището става ясно, че лишаването от гражданство произтичало от договор между България и САЩ влязъл в сила от 1924 г., който урежда двойното гражданство. Член 1 от въпросната конвенция, която впрочем е първият договор между САЩ и българската държава постановява следното:

"Българските граждани, които са или ще бъдат натурализирани на територията на Съединените щати ще бъдат считани от България като изгубили предишната си националност и като граждани на Съединените щати."

От документа научаваме също, че на 19 ноември 2008 г. дирекция "Международно право" при МВнР е уведомила дирекция "Българско гражданство" на МП, че договорът се счита за прекратен от 17 април 2003 г. Прекратен, но не и без последствия, тъй като няколко месеца по-късно, на 14.04.2009 г., дирекция Международно право при МВнР изпраща друго писмо, с което уведомява, "...че в съответствие с чл. 1 от Договора, за българската държава е възникнало международноправното задължение, да признава на натурализираните в САЩ български граждани американско гражданство и същевременно да се счита по отношение на тези граждани, че са загубили предишното си т.е. българското си гражданство."

Към 1.1.2009 конвенцията от 1924 г. все още фигурира в действащите договори публикувани на страницата на Държавния департамент на САЩ.

Според финалния текст в конвенцията, тя може да се прекрати едностранно 12 месеца след връчване на официална нота от прекратяващата страна. Ако наистина България е прекратила договора през 2003 г, то в МВнР някой не си е свършил работата да изпрати нота с българското решение на американците.

Така на основание на чл. 28 ал. 2 от Закона за международните договори становището е изпратено до МВнР и МРРБ. Чрез Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" на МРРБ становището стига и до общинските администрации "с оглед прилагането му".

Как именно ще се оглежда и прилага това становище е голяма загадка, но предчувствията са мрачни. Логично е прилагането да се изразява в отказ от административно обслужване поради изгубеното вече българско гражданство на сънародниците ни от САЩ, които са натурализирани докато договорът е бил в сила (до 17 април 2003 г). Например, като им се отказват удостоверения за българско гражданство.

За щастие становището не е изпратено за прилагане на МВР, където се издават личните документи. Ако там не се усетят, българите от САЩ ще могат да си подновят паспортите и личните карти на български граждани, макар че формално вече не са такива.

Така те ще запазят правата си на свободно придвижване и работа в страните от Европейския съюз, които не са достъпни за американските граждани.

Юридически загадъчен е също така казусът с притежаваните земи от българо-американците. Ако някой е изгубил автоматично гражданството си през 1995 г, дали той е изгубил и правото на собственост върху земите на дядо си?

Но най-голямата загадка е как тези наши сънародници могат да бъдат лишени от гражданство, след като в Конституцията приета през 1991 г. изрично е записано, че български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство (Чл. 25. (3)).

Достатъчно е някой правоимащ да сезира Конституционния съд и той ще анулира архивната дивотия сътворена от правните отдели на министерствата.

Докато това се случи остава фактът, че "царят" е наредил на "пъдаря" да не счита българо-американците за български граждани. И това не вещае нищо добро за тях.

Ето и документа

Атанас Чобанов