Тони Николов: За "телефонната дипломация" Тръмп-Путин и "Дяволът е в детайлите"

„Войната – пише Реймон Арон в основополагащото си съчинение „Мир и война между нациите“ (1962) – е последното средство. И нейната цел би трябвало да не бъде налагането на победата само за да си победил. А да наложиш възможността за предотвратяване на същия този конфликт с утрешна дата“. Изглежда, че сме доста далеч от това.

Какво е известно до този час?

Че разговорите за мир в Украйна ще продължат и в неделя. И че президентът Тръмп поддържа идеята на президента Путин да се организират хокейни мачове между Русия и Съединените щати.

Специалният американски пратеник и личен приятел на Тръмп Стивън Уиткоф заяви, че телефонният разговор бил „ориентиран към резултати“. И за мое смайване чух СNN да цитира фразата му, че „дяволът е обаче в детайлите“. Фраза, често използвана в дипломацията, чието авторство някои приписват на архитекта Мис ван дер Рое, а други (с известни модификации) дори на Гюстав Флобер. Но не това е важното.

Въпросът е каква картина за ситуацията в Украйна се очертава от откъслечните фрази, пуснати в медиите от екипите на Тръмп и Путин.

Първото, набиващо се в очи, е, че не се обсъжда „пълното прекратяване на огъня“. Да приемем, че сме далеч от това и че искаме твърде много.

Но не се ли затвърждава впечатлението, че в момента Тръмп охотно приема „формулата на Путин“? Още от декември 2021 г. властелинът на Кремъл обещаваше „временно прекратяване на огъня“, ако се признае „руското господство“ над Крим, над териториите на „републиките“ в Донецк и Луганск, над Херсонска област и Запорожието. Сега, ако се вярва на руските медии, Путин предлага приблизително същото, като в порив на щедрост щял да се откаже дори от Одеса. Поне засега. А на следващ етап?

Второ, извършена бе размяна на военнопленници между Русия и Украйна по формулата „175 срещу 175“. Но това се прави не за първи път, за което не е нужно преговорите да минават през Белия дом.

Трето, от изтеклата информация прави впечатление, че Путин добре е изградил персоналната си стратегия към Тръмп, използвайки опита си на „вербовчик“. На събеседника – в случая Тръмп – се показва колко велик е той, а разговорът сe измества към „големите неща“ (и бъдещите „огромни ползи“), без да се спори за „дреболии“ като украинските територии. Те ще се „споделят“ впоследствие.

А какво казва на това Тръмп? Той видимо губи инициативата и не успя да демонстрира пред американските медии нищо конкретно от този разговор (освен предстоящия мач на хокейните отбори). А нали дяволът е в детайлите?

От своя страна Русия настоява САЩ да прекратят военната помощ за Украйна. С какви аргументи? Деескалация на военните действия и надежди за по-трайно примирие? Но поема ли самата Русия каквито и да било ангажименти за намаляване на въоръжението си, което да доведе до конкретен ефект? Не, точно обратното.

По данни на НАТО, които предизвикаха огромна тревога сред европейските лидери, Кремъл предвижда до 2030 г. да увеличи руска армия до 1,5 млн. души чрез сформирането на десетки нови сухопътни дивизии. Руската военна промишленост подготвя производството на 2000–3000 нови танкове и самолети, на гаубици и големи обеми стрелково оръжие. Президентът Макрон изнесе същите тези данни с диаграми в обръщението си към френската нация. Тогава? Дяволът е отново в детайлите.

Човек има усещането, че наистина сме изправени пред „нова Ялта“. Върви разговор между двама „джентълмени“, които обсъждат „устройството на света“ и съдбата на Украйна под формата на сделка с недвижими имоти. Сфера, в която Тръмп, а и неговият специален пратеник Уиткоф уж имат голям опит, а резултатите са на път да се окажат катастрофални.

Тръмп непрекъснато повтаря, че ако е бил на власт, войната в Украйна нямало да започне никога. Путин охотно се съгласява с него. И все пак някой е отговорен за най-страшното кръвопролитие в Европа след края на Втората световна война.

Кой е виновен за всичко това? Зеленски? Байдън? Европейците? Или никой? Излиза, че войната е природно бедствие.

Тръмп има своя стратегия. Той е видимо склонен на „огромни отстъпки“ (за украинска сметка), защото държи да се покаже като миротворец? Може би тайно мечтае за Нобелова награда за мир?

Путин внимава да не го дразни, затова също е избрал пътя на големите обещания и минималните действия. Чрез Тръмп той иска да наложи своята гледна точка. Да узакони заграбеното чрез военни престъпления, да извади Русия от международната изолация, от позицията на световен „парий“. Да предизвика отмяната на някои от онези 28 000 (!) американски санкции срещу руски държавни и частни структури, както и срещу хора от най-близкото му обкръжение.

Дотук изглежда, че неговата стратегия успява. Особено ако бъде разгледана в „детайл“.

Замислете се защо частичното „трийсетдневно примирие“ е обвързано тъкмо с прекратяване на огъня по обектите на „енергийната инфраструктура“? В първото съобщение на Белия дом се говореше за прекратяване на огъня „по енергийни цели и инфраструктурата“, но от руска страна тутакси бе внесено категоричното „уточнение“.

Отговорът е прост и ясен. Задава се пролетта, а цяла зима украинците мръзнаха след ударите на Кремъл по техните енергийни обекти. Така че това вече не е нужно на Путин.

И обратното – от два месеца украинците нанасят удари по руски петролни рафинерии, предизвиквайки хаос в доставките и износа на горива от Русия и вътре в страната.

В чия полза тогава е „щедрото предложение“ на Путин? Естествено, че е в негова полза. А нима това не е ясно на екипа на Тръмп в Белия дом, след като се пише и коментира от световни анализатори? Наистина дяволът е в детайлите.

Ако Украйна обаче не се съгласи на руското предложение, веднага медийната машина на Кремъл ще задейства вълната от спекулации и инсинуации как украинците са „военнолюбци“, как те не искат „мир“.

А „искат ли руснаците война“, както се пееше в една прочута съветска песен на Марк Бернес по текст на Евгений Евтушенко (1961)? С пророческото в нея уточнение: „Ти спиш Ню Йорк, ти спиш Париж…“. И тук дяволът е отново в детайлите.

Тони Николов, портал Култура