Трудно е да се намери по-излишен премиер от Борисов

Предишния път, когато Бойко Борисов загуби властта в управлението на страната го върнаха протестите на „умните и красивите“. В наши дни обаче те, меко казано, не демонстрират ентусиазъм да спасяват втори път Борисов. Логиката сочи, че на страничната линия би трябвало да загряват „простите“, обаче там няма никой. Единственият и неповторим ПРОСТ е (почти) сам и (засега) няма с кого да се разбере за каре карти, камо ли за протест пред Народното събрание и Президентството.

Прекалено дълго #ТОЙ се прави на хитър, дрънкайки глупости на тема център-дясно, докато заедно с #КОЙ пласираха отровни интриги и в дясно, и в центъра, и в ляво. Това даже „умните и красивите“ го разбраха. А „простите“ нямат нужда от разбиране – те от политика може и да не вдяват, но все някога идва моментът, когато им омръзва да ги лъжат. И резултатът е, че всички вкупом отказаха да гласуват „за по-малкото зло“.

През 2016 г. стана ясно и още нещо – както за „умните и красивите“, така и за „простите“ няма практически никакво значение дали Бойко Борисов е на власт. Единствените, които реват кански, са камарилата от  ЦК на ГЕРБ и присъдружните на ГЕРБ организацийки от остатъчния РБ. И въпреки техния рев, нищо особено не се случи, след като Борисов загуби президентските избори. Видяхме един объркан човечец, с болезнено наранено его, който не знае какво да прави със слаби карти и е обиден на целия свят, понеже видите ли съдбата е отказала да му връчи каре с валета и поне три деветки.

Между другото, не се случи и нищо различно и през миналата 2015  година, когато Борисов управляваше. Той пак си дрънкаше глупостите в първо лице, единствено число, но всички, които разбират от управление бяха наясно, че Иван Костов, Царят, Сергей Станишев и Пламен Орешарски се справяха със задълженията си на министър –председател много по-компетентно от лидера на ГЕРБ. Всъщност, трудно е да се намери в новата история по-излишен български премиер от Бойко Борисов. Така и през 2016 г. каквото се случи в България, се случи, благодарение на парите на българските и европейските данъкоплатци. А за онова, което ни се размина, трябва да благодарим на съдбата, традиционно благосклонна към бедните, на които никой не пожелава цървулите.

И все пак проблем има! И той ще лъсне още през 2017 г.  Бойко Борисов може и да не е интелектуален гигант, но се предполага че помни как частната му политическа кариера започна от Столична голяма община.  Каквото и да бля-босва Борисов истината е, че  смяната на многогодишни кметове не е породила криза в нито една община. Но виж, за партиите загубата на местната власт може да се окаже фатална. Още се помни как една от причините за провала на Иван Костов беше загубата на Варна през 1999 г. И сега ще е същото, защото тенденцията след загубата на ГЕРБ в столичния район „Младост“ е почти толкова опасна за обкръжението на Бойко Борисов, колкото и загубата на президентските избори.

В крайна сметка можете да се обзаложите, че през 2017 г. камарилата на ГЕРБ ще се вкопчи като удавник за сламка в местната власт, която все още контролира. И така ще бъде докато „умните и красивите“ плюс „простите“ не разберат, че както България съществува без Бойко Борисов, така и общините в България могат без ГЕРБ. Или, казано с думи прости, освен #ТОЙ, излишни са и #ТЕ от партията му. И каквото и да говорят медиите обслужващи ГЕРБ,  няма нищо страшно в подмяната на едни банални кукли на конци, свили топло гнезденце в малки и големи общини.

Най-малкото ще се случи опит за нормалност! А от такъв има нужда – когато в уравнението на простия, липсват простите, значи той си говори …сам!

Тони Стефанов Интермедиа, Трансмедия