Въпреки борбата на софиянци Къщата с кулата бе съборена

Защо я събарят чак сега? Защото пак по добре познатата ни схема, се чакаше гневът ни да отслабне, да забравим за случая и да бъдем изненадани постфактум, когато багерите минат през къщата и я пратят в небитието.

Можем, разбира се, да говорим за това, че инвеститорите са виновни, че са въплъщение на злото, но това нито е вярно, нито е полезно. Те си гледат интереса. Работа на институциите е обаче да гарантират, че архитектурното ни наследство ще бъде опазено. За тези три години, много заетият (Бог знае с какво) зам.-кмет по културата Тодор Чобанов, можеше да настоява пред културното министерство за връщане на къщата в списъка с паметници, за по-висока категория, предпазваща я от събаряне и задължаваща собствениците ѝ да я поддържат в автентичен вид. Но нищо от това не е свършено, разбира се. Как обаче да очакваме от хора, събрани от кол и въже, да имат емоционална привързаност към нашия град и неговата история? Как да очакваме от хора, поставени, за да обслужват нечисти интереси да сметнат за необходимо поне веднъж да защитят обществения интерес?

Архитектурното ни наследство бива унищожавано малко по малко. Духът на София, нейната идентичност, нейната материална памет се изличава. Докога?