Кичатов отново на съд

Застреляният Юрий Кутепкин бил хвърлен в кладенец край Елин Пелин, това излиза на яве покрай разследването на линча на Луканов. Първоначално той заедно с Кичатов били ангажирани с ликвидирането на политика, но щом узнали от каква величина е той, дали поръчката на Александър Русов – физическия убиец на бившия министър-председател.

Кутепкин периодично пребивавал в България от 1992 г. с група украинци от Симферопол. За нелегално преминаване на границата бил в Софийски затвор заедно с Русов, Олег Проценко и други свои сънародници. В началото на 1996 г. дошъл в България с поръчка от мафиотския бос Костя Грек да организира убийството на Сергей Шанин. И на 6 март мишената е застреляна в столичния квартал „Надежда“ с пистолет „Макаров“ и автомат „Заги“ от сънародниците си Кичатов и Олег Проценко.

На 2 октомври след убийството на Луканов още същата нощ експерти установили, че при двата разстрела е ползвано едно и също оръжие – пистолет „Макаров“. Никой обаче не допускал, че хората на Шанин имат отношение по случая Луканов. Нетипично било за поръчкови убийства да се служи с употребявано оръжие. Ако се разкриело кой е килърът на Шанин, това щяло да даде възможност да се проследи пътя на пистолета – изключително важна връзка между двете убийства.

На прицел на разследващите станали всички бандити, свързани с групировката на Иван Совополу (Ваня Грек, който бил отвлечен от Шанин), обкръжението на самия Шанин и група украинци предимно от Симферопол и Ровно. Те били наблюдавани близо четири години.

Разследващите установили, че Шанин и Кичатов били добри приятели, живели в къщата на Шанин в Бояна заедно с други техни сънародници. Впоследствие се изпокарали и жената на убития ги е изгонила от дома му. На тръгване си харесали три ловни пушки от жилището и ги откраднали.

След изчезването на оръжията отношенията между двамата изключително се обтегнали. Един друг започнали да се заплашват, което достигнало до  разследващите. 

Криминалистите били сигурни, че Кичатов имал пръст в унищожаването на Шанин. Знаели, че пребивава в страната с нередовни документи, което им позволило да го задържат в разпределителя за чужденци.

„За да разберем отношенията му с Шанин, исках да се сближа с него. Нищо обаче не можах да изкопча”, спомня си Ботьо Ботев, който по онова време е началник отдел „Убийства”. Нямал основание да го държи повече в разпределителя и го пуснал. Но за всеки случай не го експулсирал в Украйна, а го оставил под наблюдение у нас. За да бъде в дирите му, се сближил с него и му спечелил доверието му. Направил му куп приятелски жестове, като един от тях бил да осигури работа на приятелката му в Китен. „Карал съм го да пише молба срещу мен, като аз съм я диктувал, че съм го задържал до украинското посолство, за да ми вярва”, разказва Ботев пред Фрог нюз.  

Разследващите започнали работа и по украинска група от Ровно. Знаело се за тяхно участие в случая с Шанин. „Излъгахме ги да отидат в Турция, но 6 месеца подготвяхме нещата. За Саша и Игор знаехме, че отиват с фалшиви паспорти и ги излъгахме да отидат в Турция за една огромна сделка за много милиони”, посочва Ботев.

Именно за работа с тях е била подготвена вилата на МВР в Копривщица – оборудвана със СРС. Там те разказали за убийството на Иван Кудев, поръчано от Карамански. Станало ясно, че един от двамата го е извършил.

От разпита излязло на яве, че Кутепкин бил организатор на екзекуцията на Шанин, а Кичатов и Проценко я изпълнили.

По същото време от КПП „К. Андреево“ изтекла информация към медиите, че са задържани убийците на Луканов. Това наложило експресното задържане на Кичатов.  

В Копривщица той признал за Луканов. Първоначално твърдял, че Кутепкин е прекият извършител на разстрела. В последствие изяснил защо и как с Кутепкин наели Русов да убие премиера. После обяснил в детайли за премахването на Шанин. Признал, че той и Олег Проценко с автомат „Заги” и пистолет „Макаров” го гръмнали по заръка на Кутепкин.

На въпрос на Ботев: „А къде е Кутепкин?”, последвало изненадващ отговор: „Абе, като съм почнал да говоря, да ти разкажа и за него. Убих го.”

Разследващите били шокирани от самопризнанията му. Кичатов навлязъл в подробности за възникнали противоречия с Кутепкин след Лукановото убийство.

Кичатов извикал Кутепкин от Симфиропол в София година след смъртта на екс премиера. Срещнал се с него около хотел „Плиска“. Пристигнал с „Лада“, като в багажника й имало черен чувал и вериги, предназначени за сънародника му. В себе си носел пистолет „Макаров“ за убийството му. Двамата тръгнали в посока Елин Пелин и спрели пред Нови Хан. Тогава  Кичатов извел Кутепкин  от колата и го прострелял. Сложил го в чувала, завързал го с вериги и го хвърлил в кладенец, който бил избрал предварително.

Истинността на смразяващата история на Кичатов веднага била проверена. С помощта на местни хора в същия ден кладенецът бил открит. Изваден бил разложен труп от найлонов черен чувал, обвързан с вериги и каменни блокчета.

Години след находката делото по убийството на Кутепкин било спряно.  След оправдателните присъди по Луканов било възобновено, проведено било разследване и преминало в съдебна фаза с осъдителна присъда от 12 години за Кичатов. По всички събрани доказателства бил признат за виновен.

Тогава съдът констатирал: Противоречията в обясненията на Кичатов са толкова инфантилно нелепи, че съдът не би могъл да използва нито един факт, който да се изпълзва за съпоставяне с останалите доказателства.

Украинецът обаче не влязъл в затвора. Причина за това станал младши съдия, който напуснал съда, без да подпише мотивите за присъдата. Това наложило връщането на делото в Софийски градски съд за разглеждане от друг състав. На 19.03.2013 г. съдя Ралица Монова оневинила Кичатов. В мотивите си тя посочила, че върху подсъдимия било упражнено насилие и той под натиск признал, че е убил Кутепкин. Думите й обаче не са подплатени с факти, а се облягат само на твърдения на Кичатов. Изготвени са му 40 протоколи за разпит, направени пред съдия, адвокат и преводач и във всички тях признава за убийството.

Държавното обвинение оспорва решението на СГС пред Апелативната прокуратура и на 04. 02.2014 г. започва отново разглеждането на делото.