Лобита превземат с генни храни корема на българина?

13 януари наистина може да се окаже фатален за България, ако продължим като общество да мълчим. Предупреждението за това е на инициативен граждански комитет, който подготви петиция срещу очакваните промени в Закона за генно модифицираните организми (ГМО).

Днес Българската национална асоциация на потребителите и инициативният комитет от граждани и родители, регистрирани в порталите BG- Mamma, „Агролинк”, „За земята” и коалиция „За да остане природа в България” организират граждански протест пред Народното събрание от 11.30 часа срещу предстоящата либерализация на ГМО.

Малко преди Нова година парламентът разгледа на първо четене промените в Закона за генно модифицираните организми. Най-общо казано те предвиждат режимът за отглеждането им да се либерализира, но кой знае защо подозрителни българи съзряха лобисти и финансови интереси зад депутатските промени.



Това не бива да ни плаши - съветват успокоително от различни медии министри и експерти на правителството и парламента. Те убеждават българина, че предстоящите промени са синхронизирани с Европейския съюз и трябва да се направят, иначе ще си понесем отново съответните наказания.

Заместник-министър Евдокия Манева не веднъж заяви, „че с промяната законът ще се синхронизира с две евро директиви и ако не ги направим , в противен случай чакаме 16-та наказателна процедура от ЕК.” И въпреки, че от НПО обясниха, че в Европейската комисия има дебат за промяна на директивата и препоръчаха да не се бърза по проблема, от МОСВ продължиха да са убедени, че предвидените промени трябва да се случат в кратки срокове.

На българските граждани обаче тази необяснима прибързаност към законодателни промени не им допадна и затова решиха с протест да предупредят депутатите, че искат България да остане зона, свободна от генно модифицирани организми.



Организаторите на днешния протест настояват да не се предприемат значими и важни законодателни промени без предварително да се е състояла широка обществена дискусия по темата. Недоволните настояват и за информационна кампания, която да обясни на обществото същността на генетично модифицираните организми и предвидените законодателни промени, които ще либерализират режима на използването им.

„Това е проблем от национално значение, засягащ пряко човешкото здраве, околната среда и биологичното разнообразие, земеделието и традиционните земеделски култури, националните ни интереси”, убедени са от BG- Mamma. Те припомнят, че има сериозни директиви от ЕС, които препоръчват законите за ГМО да се променят само след широк обществен дебат, какъвто у нас май не имало.

Тодор Славов от сдружение „За земята” обяснява какви ще бъдат негативите, ако парламентът приеме либерализацията във взривоопасния закон: „Вредата ще бъде основно, че ще отпаднат забраните в защитените територии и в зоните на 30 км. около тях да се отглеждат ГМО, което практически бе забрана за голяма част от територията на България”. Пред Frognews.bg Славов изтъкна още: “И другата забрана е да не се пускат в околната среда и на пазара традиционните за страната плодове, зеленчуци и някои култури. Имаше вече подобни случаи – тютюнът бе един от тях. Страната бе заплашена да спре изкупуването на българския тютюн, ако започне да се модифицира гена и да се отглежда генно модифициран тютюн, подобен бе случаят и с българското розово масло. Това са всъщност нещата, които от еко министерството искат да махнат, и които осигуряват на държавата ни в голяма степен безопасност и чистота и от ГМО”. Общественикът твърди, че никой не може да каже категорично каква точно е вредата от ГМО, но българските граждани трябва да знаят, че не винаги са длъжни да се съобразяват с изискването и директивите на ЕС.



Вносната царевица няма вкус, но в България я продават масово

 „ С регламентите – да, но не и с директивите, тъй като всяка една държава има предпазни клаузи и ако реши, тя може да ги наложи”, допълва Славов. Той настоява, че не можем да разберем какво точно иска ЕК от МОСВ да се промени, без да видим писмен документ за това. Според него от Европа искат да се променят контролните условия, а за другите две промени няма яснота. На среща по темата Евдокия Манева е изтъкнала, че очаква да й кажат изискванията на ЕК, тоест не е ясно има ли такива категорични изисквания. От сдружението „За земята” са категорични, че страната ни може много лесно да се окаже в ситуацията на подведени.

„Трябва да се каже на законодателите, че българското население не иска да консумира генно модифицирани храни, независимо дали Европейската комисия им дава либерализация в търговията и възможност да се пускат свободно на пазара”, категоричен е Тодор Славов от „За земята”.

Голи факти за ГМО
Модификацията на гени е сравнително нов процес. Опитите започват през 80-те. Това е ДНК технология, при която е възможно да се вкарват гени от един вид организъм в друг – например, от риба в домати, за да се увеличи тяхната студоустойчивост. През последните години в тази област по-активно работят няколко компании - „Монсанто“, „Пионер“ и „Синджента“. Опитите са главно с царевица, соя и т.н.

Предимството на ГМО е в това, че вкарвайки определен ген, те го правят устойчив срещу вредители.
Недостатъкът при ГМО е, че засега никой ме може категорично да каже каква е вредата от тях.
Голям проблем при ГМО е, че има опасност генните модификации да се прехвърлят чрез опрашване от едно растение на друго.

Вместо коментар
Директивата на ЕС за защитените зони в известен смисъл е в противоречие с готвените промени в Закона за генно модифицираните организми. ЕС ни задължава да поддържаме в страната си екологична мрежа от защитени зони, която е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000. А няма кой да гарантира, че защитените зони ще се контролират, така че в тях да не попаднат ГМО.

 И въпреки, че се говори, че промените в Закона за ГМО се правят под натиска на ЕС, от друга страна в Швейцария, Ирландия, Италия има пълна забрана за отглеждане на генетично модифицирани култури. В 6 други държави, членки на ЕС се осъществява строг, индивидуален подход - например със забрана на царевичния хибрид МОN810, който е забранен в Австрия, Гърция, Унгария, Франция, Люксембург, Германия.