"Октопод" по рецепта на Александър Томов

3. Явлението „политически октопод”.

Октоподът е морско животно с мощни пипала, достигащо по-

някога огромни размери. Когато е малко не е опасно и даже е

вкусно за вечеря с малко зехтин. Когато порасне става опасно.

Може да убие или да удуши с пипалата си. Вероятно затова в последно време октоподът се използва като синоним на корупционната власт.

В началото на 2010 г. в България започна известната операция

на МВР и прокуратура „Октопод”. Тя беше насочена срещу групата на Алексей Петров. Бяха му повдигнати обвинения за рекет, насилствено присвояване на фирми, организиране на престъпна група и т.н. И досега терминът „Октопод” е синоним на насилствено, извънзаконово или полузаконово овладяване на икономическа и политическа власт. Наистина ролята на Алексей Петров по времето на Тройната коалиция стана особено голяма. В началото на 2008 г. на него му бяха предоставени огромни оперативни възможности, като помощник на председателя на ДАНС и на практика, като основен ръководител на специалните операции

на Държавната агенция „Национална сигурност”. От една страна Алексей Петров разполагаше със застрахователна компания, няколко десетки сериозни фирми и вестници, бизнесструктури, съществени финансови ресурси. От друга страна той заемаше ключова позиция в сферата на сигурността, упражняваше влияние при назначаването на съдии и прокурори и даже ръководеше за кратък период от време съвместни групи на ДАНС и прокуратурата. Премиерът Станишев подкрепяше публично този човек и това въобще не бе случайно.

Но явлението „политически октопод” не се свежда само до

Алексей Петров и неговата група. Вярно е, че Петров бе създал свои подразделения в почти всички краища на страната и се опита на тяхна база да изгради работещи политически структури.

Но това далеч не е целият „Октопод” и даже не е основната му

част. Може би може да се приеме, че едно от „пипалата на Октопода” бе представлявано за известно време от Алексей Петров и неговите структури. Истинската същност на явлението „Октопод” е по-различна. Става дума за създаване на система за извънконституционен контрол върху основни структури на гражданското общество от политико-финансови групи с непубличен характер, или от самата държава. Чрез невидими външно механизми през 2002-2009 г. бе направен опит да се постави под контрол или в зависимост:

• съдебната система в двете `и основни части – прокурату-

ра и съд;

• основни икономически субекти в страната;

• медиите чиято свобода започна системно да се ограничава;

• социологически агенции и други органи влияещи върху общественото мнение;

Основният механизъм за постигане на „тотално влияние” през 2005-2006 г. стана чрез назначаването на политически активисти, свързани с Тройната коалиция и главно с БСП, на ключови постове в държавата.

Ръководителите на основните съдилища, главният прокурор и повечето членове на Конституционния съд бяха съветници на Георги Първанов – бивш председател на БСП и президент (2001-2010 г.). Съществена част от членовете на Висшия съдебен съвет бяха или са бивши депутати на партиите от Тройната коалиция или свързани с тях юристи.

Собствениците на повечето основни медии през 2007-2008 г. бяха поставени в положение на временна зависимост чрез по-различна технология. За едни бяха открити досъдебни производства, на други се предлагаха апетитни финансови облаги. Много интересен механизъм бе раздаването от правителството на Станишев на апетитни земи и гори на повечето влиятелни медийни босове и също на прокурори и съдии. Към 2008 г. европейските ни партньори бяха вече силно разтревожени от срастването на престъпния свят с политическата и съдебната власт и от злоупотребите с „еврофондовете”.

Когато няма достатъчно разделение на властите заразата на корупцията се разпространява много лесно. Особено в малките държави, където всички се познават. Този е приятел на онзи, а онзи е братовчед на шефа. Как да си обясним, че босът на групата на „килърите” (открита през 2010 г. група за поръчкови убийства) бе съветник на парламентарната група на БСП и показваше карта на съветник на президента (може би фалшива).

Или, че крупни наркотрафиканти се срещаха редовно с бивши министри?

Политическият октопод е образ, синоним на срастване-то на властите на корупционна и антидемократична основа. Разбира се в условията на конституционна демокрация е неприлично да се влияе явно на медиите или на съдебната система.

Затова пък е възможно чрез скрити ходове и назначение на зависими лица, да се постигнат същите ефекти и на практика различните власти да се подчиняват само на една партия и даже само на един човек.

Българските съдебни и медийни институции, както и частния бизнес са сравнително млади, неукрепнали и поради това – податливи на политически и финансови влияния.

Голяма част от тези хора са готови да служат на всяка политическа партия ако това се диктува от икономическия им интерес или им предлага бърза кариера. Ето защо в такива периоди е много важно държавата и политическата власт да гарантират на обществото равна отдалеченост от всички частни интереси, публичност и прозрачност на държавните поръчки и сделките с държавни имоти.

Стремежът да се контролират съдебната власт, медиите и бизнеса автоматично поражда корупция и убива демокрацията. През периода 2005-2009 г. „политическият октопод” се разпростря върху съществена част от съдебната система и медиите. През този период стана практика да се предявяват прокурорски обвинения след политическа поръчка, да се преследват политически опоненти, да се използва дори Държавна агенция национална сигурност за отстраняване на неудобни на властта лица. Това показа колко уязвима е българската демокрация, колко леко тя може да бъде погубена от недемократични лидери.

При управле-нието на Тройната коалиция медиите бяха поставени в силна зависимост от БСП и ДПС. Вече три години световната агенция Freeдом housе определя българските медии като „полусвободни”. Основна причина за тези оценки са анонимната собственост, политическият контрол върху медиите, ограничаването правото на свобода на редовите журналисти.

„Политическият октопод” е система от отношения, коя-то заличава или намалява степента на разделение на властите.

Тя е следствие на непреодолени тоталитарни традиции и съответстващата им политическа култура. В България подобна култура е особено силна в БСП, която наследи кадрите и традициите на бившата Комунистическа партия. Но това не изключва и други партии в България да се подадат на изкушението на авторитаризма. Демокрацията и свързаната с нея демократична държава задължително предполагат независимост на властите и гарантиране на основните човешки свободи.

Съдебната система не може да се подчинява на исканията на партийните и парламентарни лидери, а е длъжна да се съобразява само със закона. Медиите не могат да бъдат поставени в зависимост от политически и финансови интереси, а следва да се подчиняват изключително на конституционните права на гражданите за пълна обективна и навременна информация.

Допълнителен проблем и стимулиращ фактор за явлението „политически октопод” станаха бившите служители на комунистическата Държавна сигурност. Периодът 2001-2009 г. бе „златна ера” за тяхното политическо и икономическо благоденствие. Под „чадъра” на Г. Първанов и правителството на Сакскобурготски и Станишев, кадрите на бившата ДС не само възстановиха позиции, но започнаха отново да се групират, да защитават общи икономически и политически интереси. Половината от посланици- те, една трета от медийните лидери, немалка част от крупните бизнесмени през 2007-2008 г. бяха бивши офицери от ДС.

Проблемът остава същия – не законът, а невидимата мрежа от пари, досиета и зависимости управляваха България. Това бе основната предпоставка за силата на политическата корупция и за слабостта на държавата през първото десетилетие на XXI век. Обект на допълнителен изследователки интерес заслужава да бъдат кампаниите и механизмите на влияние на „групите за натиск”, които бяха идентифицирани през периода 2007-2008 г.

През 2009 г., тогавашния заместник-председател на БСП Румен Овчаров на публичен форум се обърна към лидерите на своята партия: „Кажете ми кой създаде Яне Янев?” Може да се докаже кой го направи медийна звезда. Кой застави висши прокурори да го приемат през 2008 г. всяка седмица? Кой му даваше поръчки и нагласена информация? Кой му осигуряваше милиони за политически кампании и билбордове?” Днес за всичко това се обвинява А. Петров. Истината е, че сценаристите на явлението Яне Янев са много по-високо.

Главата на българския политически октопод е високо във върха на държавата, на политическите партии. Ето защо през 2008 г.

България бе обвинена от Европейската комисия за корупция във висшите етажи на властта. В мониторинговия доклад на Европейската комисия от юли 2012 г. бе написано: ”Загрижеността във връзка с корупцията в България има значителни мащаби - 96% от българите смятат корупцията за сериозен проблем”.