Политиците създават и убиват Г. Илиев, Фатик и Мето Илиенски

Скоро ще разкрием убийците на Георги Илиев. Това го чуваме години наред от поне четирима министри и главни секретари на вътрешните работи. С подобни обещания са изкарвали част от мандатите си. Не, че ги е грижа кой и защо е гръмнал босовете от рядката фотография, а защото става дума за няколко от знаковите убийства на прехода. 

Мето Илиенски изчезва през 2003 г. Оставя си мобилните телефони в къщи, тръгва по риза и повече не се връща. Обвиняван е от МВР и службите във всякакви грехове. Името му е замесвано в наркотрафик, незаконни сделки, дори в убийства. Нито едно от тези твърдения обаче не е стигнало дори до повдигане на обвинения. За съд да не говорим.

Знае се със сигурност, че Методи Методиев - Мето Илиенски е притежавал две фирми -”Андромеда-96″ и “Мина – 2002″. Първата е с предмет на дейност производството на стоки за масово потребление, на хранителни и селскостопански продукти, откриване на магазини и външнотърговска дейност, а така също и хотелиерство и ресторантьорство. Втората фирма се занимава с търговия на дребно.

Няколко години след изчеването му, съпругата му Яна успява да получи акт за смърт, което по същество спира по-нататъшно издирване на Мето. Ако въобще някой го е издирвал. Яна поема и двете фирми. Плюс Авангард 2003-БГ“ ООД и семейният апартамент в столичния кв. "Бояна". До навършване на пълнолетие на 10-годишната им дъщеря Мина, вдовицата ще се разпорежда еднолично с банковите сметки и имущество на потъналия вдън земя Илиенски. Според някои публикации приживе той притежавал 60 млн. евро.

През 2004-та г. Яна се дипломира в специалността „Туризъм“ в Нов български университет. Отваря бутик близо до църквата "Св. Георги" до Петте кюшета, в близост до магазина на Вилиана Христодолу – вдовицата на Иван Тодоров - Доктора.

Илиенски е жив, работи за американци

Стотици публикации переодично обявяват Мето Илиенски за жив. Бил ту в Южна Африка, ту в САЩ или някъде другаде. Според някои автори си е идвал нелегално в България и се обаждал на семейството си от телефон с американски номер. Да изчезне му помогнали американските тайни служби и по-конкретно ДЕА, която е специализирана по борба с наркотрафика. Под тяхна опека му били направени няколко пластични операции, след които никой не можел да го познае. Тествали го в центъра на София, където се разхождал няколко часа, но никой не му обърнал внимание. Това станало през 2005 г.

Както обикновено митовете са повече, а истината май никой не се интересува. Така е удобно и на МВР, което така и не успява да пласира нещо сериозно по повод Илиенски.

Затова продължават и слуховете. Георги Илиев бил поръчал Илиенски. Излиза, че след като са играли хоро, единият е наредил да убият другия. Не, че не е възможно, но би трябвало поне една от тези истории да е подкрепена с факти, за да се приеме сериозно. 

МВР се хвали, но резултат - никакъв

Например главният секретар на МВР при управлението на ДПС и БСП през 2013 г. Светлозар Лазаров заявява, че е поставена задача да се работи много активно по т. нар. знакови убийства. На Георги Илиев, на Филип Найденов - Фатик, както и по изчезването на Мето Илиенски. Той е поредният шеф от МВР, който се опитва да гради имидж върху големите "мокри поръчки". Зареждат се акции със звучни имена - "Килърите" 2,3,4... Всички те се оказват много шум за нищо.

Същият главен секретар така и не си призна, че е работил за един от подземните босове - именно за Мето Илиенски. И е бил в близки отношения с него. Не го призна до края на недългото си пребиваване като главен секретар, но запознати твърдят, че има снимки, които доказват подобно твърдение.

МВР пусна и доста сензационни разкрития, които за кратко привлякоха вниманието. Например, че Райко Арараски - Райко Кръвта, чакал над 3 часа сгоден момент да гръмне Големия - Георги Илиев. Версията е пласирана чрез приближени до управлението медии след арестите на пернишката банда, станала популярна като "Килърите 3". Неин тартор бил бащата на Кръвта - Васил Станков. Според разследваната хипотеза точно убитият пернишки наркобос е убил Жоро Илиев на 25 август 2005 година. Според криминалистите убиецът е бил толкова уверен, че ще се отърве от бъдещо разследване, че освен угарките, оставя на мястото спортната карабина 22-ри калибър "Анщуц", лазерна оптика, германско производство.

"Стрелецът е чакал мишената си още от самото начало на мача от евротурнирите между "Локомотив" (Пловдив) и ОФК "Београд". Най-вероятно той е знаел, че след мача Георги Илиев ще тръгне към Слънчев бряг. Подозирал е, че ако "Локо" започне да губи в резултата, Главния може и да си тръгне по-рано", твърдят анонимни представители на МВР. "Локомотив" обаче побеждава с 1:0. Георги Илиев гледа мача докрай, след това отива в съблекалнята да поздрави играчите и голмайстора Методи Стойнев и дори пие с тях шампанско.

Остава на стадион "Лазур" до 22,45 ч и тръгва към "Буда бар", част от комплекса "Мултиплейс". Там сяда в сепаре на терасата с изглед към улицата, което е любимото му място. Около 22,27 часа телефонът му звъни. Илиев става прав, за да разговаря, след това се връща към мястото си. В момента, когато понечва да седне, той се полуобръща на юг. Точно в този момент е прострелян смъртоносно с един-единствен куршум, разказват следователи. Куршумът попада на два пръста над гръдната кост.

Тялото на Илиев пада с глава на север, макар куршумът да идва от изток. Именно това разминаване обърква разследващите. Цели 48 часа те си мислят, че куршумът е пратен от горичката встрани от заведението. Движението при сядането пък води до хипотезата, че килърът е бил на по-високо място. Затова по-късно се появяват предположения, че е стреляно от високите етажи на хотел "Тракия" или на по-близкия - "Хризантема".

Напук на очакванията се оказва, че прякото разстояние от плета до мястото на Георги Илиев е около 50 метра. С лазерната оптика, използвана от убиеца, да простреляш Главния не е била толкова сериозна задача. Въпреки това, когато на 4 септември на брега на Варненския залив е изхвърлен труп на мъж с отрязани пръсти, версиите бързо се пренасочват към наемен убиец, който е убит веднага след разстрела на Илиев.

"Хорото на смъртта": Георги Илиев (вторият отляво), Фатик, Мето Илиенски и тримата убити

Тялото на предполагаемия наемник е увито 6-7 пъти във верига, която е закрепена около кръста с болтове. В нея е сложен и 50-килограмов камък. Лицето е обезобразено, а заради липса на пръсти не могат да се вземат отпечатъци. ДНК профилът, извлечен от трупа, не съвпада с нито един от профилите в базата данни на МВР. Предполага се, че става дума за руснак.

На 12 октомври същата година в Перник е убит Райко Кръвта. Тогава разследващите правят нова връзка. Появява се твърдението, че перничанинът може да е поръчал Георги Илиев, а физическият убиец да е намереният на брега мъж. По-късно човек от подземния свят подхвърля на МВР версията, че това е 33-годишният украинец Олег Ищенко.

Още през 2007 г. делото за разстрела на Георги Илиев е възобновено. Дори и след 20 съдебни експертизи обаче, доказателствата така и не стигнаха, за да се изготви обвинителен акт. През годините се лансират и версии, че Георги Илиев е убит от конкурентите от СИК, като поръчката е минала през изчезналия по-късно благоевградчанин Кирил Цветанов-Буята. Била използвана същата схема - със същите поръчители и посредници, както и при разстрела на банкера Емил Кюлев на 26 октомври 2005 г. Това става 3 месеца след убийството на Георги Илиев.

Така убийството на Георги Илиев остава в полицейските папки най-вече с приликите с разстрела на Илия Павлов през 2003 г. И двете убийства са извършени от разстояние 40-50 метра, и след двете бяха намерени трупове уж на наемници. Ден след разстрела на Павлов бе убит молдовецът Степан Рибаков, а дни след екзекуцията на Големия изскочи трупът на украинеца.

Убитият радиоводещ Боби Цаков пък имаше своя версия: твърдеше, че Мето Илиенски е поръчал убийството на Георги Илиев. Твърдеше още, че Георги Илиев пък е поръчал убийството на Косьо Самоковеца в Амстердам.

От Големия до Малкия Фатик през Тодор Живков...

Третият мъртъв от хорото на сватбата на Илиенски е Филип Найденов - Фатик. Бащата на Фатик - Исмет Тюркмен Шабан е доста популярен в бизнес средите още през 80-те години, по време на соца. Сириец по произход, той пристига в България през 60-те години, след като вече има издадена смъртна присъда в Турция по обвинения за различни престъпления, между които и трафик на наркотици.

Исмет Шабан успява да завърже приятелства сред политическия елит на страната, включително и със семейството на Тодор Живков. Включва се в организирането на контрабандни канали, които по онова време са под ръководството на МВР и Държавна сигурност. Изнасят се забранени стоки, най-вече оръжие. За заслуги в тази област Шабан дори е награден с орден “Кирил и Методий” I степен. 

Твърди се, че Големият Фатик прокарва в България производството на каптагон (синтетичен наркотик от групата на амфетамините) и посредничи при големи сделки с Близкия изток. Обществена тайна са големите количества наркотици, произвеждани под покровителството на държавата и по-точно на лицата представляващи нейните органи. Това доказва доклад на специална група от МВР, написан през 1991 г.

Големият Фатик умира от панкреатит през 1998 г., а бизнесът му е наследен от сина му. Името Филип Димитров Найденов, както се нарича по паспорт Фатик, е знак на благодарност и уважение към бащата на Илия Павлов – Павел Найденов. Със шефа на Мултигруп двамата са били в близки отношения, както и с починалия от рак собственик на “Мобилтел” - Владимир Грашнов. 

Твърди се, че Иван Тодоров-Доктора е ученик именно на фамилията Шабан. При тях усвоява тънкостите на контрабандата, която развива под "чадъра" на не една и две политически сили.

Фатик е имал дялове от “Унисон” – фирмата на убития през 1997 г. Емил Димитров-Макарона.

Според запознати основния му бизнес е бил с трафик на луксозни автомобили. Колите тръгвали от Италия под контрола на мафията и пристигали тук, като по-голямата част продължава за Русия и Близкия изток.  

След 1990 г. Фатик успял да вкара повече от 50 000 луксозни коли. Васил Илиев е застрелян в Мерцедес-а , който купил на същия ден от “Бабата”. Мерцедесите на Константин Димитров – Самоковеца са купувани от същото място – за по 1000 лева.  

Името на бизнесмена се свързва и с трафик на наркотици и контрабанда. 

Затова и след убийството му главният секретар на МВР  по онова време ген. Бойко Борисов обявява трите основни мотива на убийството, по които работи следствието: лични, контрабанда и трафик на крадени коли.  С това ролята на МВР сякаш се изчерпва. Оттам насетне не следват никакви разкрития.

Периодично обаче МВР се активира за пред публиката. Задържани са шестима заподозряни след ДНК тест на следи в опожарения Фолксваген Голф, с който са пътували атентаторите: Йосиф Йосифов – Йоско, Асен Петров – Шаки, Стефан и Даниел Георгиеви, Ивайло Симеонов и Борис Арсов - Арчо. Впоследствие са освободени с мярка за неотклонение – парична гаранция. Доказателствата или липсват или са доста оскъдни.

На 19 август 2003 г. около 11.30 часа сутринта сребрист мерцедес S600 с регистрационен номер BB FN 888  (BB- от baba, в превод от турски “баща” , F – Фатик N- Найденов), идващ от Бояна по бул. България, пътуващ за хотел Хилтън, спира на кръстовището с бул. "Гоце Делчев" на червен светофар. В този момент по диагонал отдясно набива спирачки Фолскваген Голф със затъмнени стъкла. От него изкачат двойка маскирани мъже и откриват стрелба с автомати АК-47, като единия започва да стреля по задното стъкло на лимузината, а другият надупчва цялата й дясна страна. Някои от свидетелите твърдят, че стрелецът е бил един. Целта на атентаторите е седналият на задната дясна седалка Филип Найденов - Малкия Фатик. 

Румен Желязков – Жабока, шофьорът на Фатик, запазил самообладание, дал газ по бул. "Гоце Делчев" към ВМА. След минути пристигнали, но Фатик вече е мъртъв.

Две години по-късно, на 15 април в с. Душинки, Брезник е намерен трупът на бившия борец, с куршум в слепоочието и пистолет “Парабел” в ръката. Основната версия за смъртта е самоубийство. Но мнозина не вярват в нея.

Такава е съдбата на тримата големи от снимката "Хорото на смъртта"

Любопитен епизод е шамарът, който Георги Илиев удря на соственика на "Биад" Слави Бинев. Медиите пишат: "Мутри се биха". След време Илиев е убит, а Бинев се включва в политиката, става дори евродепутат от "Атака", а в момента е депутат в редиците на Патриотичния фронт.

Интересно е и друго: защо МВР, службите и прокуратурата не успяват да разкрият нито едно от т.нар. знакови убийства? Толкова ли са безпомощни? Според чуждестранни експерти, в страна като България, с малко население, не е толкова трудно да се стесни кръгът и да се открият извършителите и поръчителите на тези публични екзекуции. Това обаче не става.

Основната причина, разбира се, е обвързаността на жертвите с хора от политическия елит. Не е тайна, че за да въртят своя легален и нелегален бизнес, босовете от ъндърграунда трябва да имат закрилата на партийни централи и хора от управлението. Имат го.

Това навежда на мисълта, че е много вероятно точно политици да са поръчвали смъртта им, когато вече не са били нужни. Щом ги няма "героите" няма и кой да проговори и да издаде мръсните тайни за прехода и политиците, които го извършиха. Няма човек, няма проблем, обичал да казва бащата на народите ЙосифВисарионович. Изглежда тази мисъл все още важи в България.

В управленските структури на МВР и службите са работили немалко хора, свързани с Георги Илиев, Мето Илиенски и Фатик. Те също нямат полза от разкриване на истината за убийствата.  Разплитането на подобни заговори би доказало пред Европа, че в България от десетилетия управлява политико-криминална мафия, която създава своите "офицери" в средите на подземния свят, а след това ги премахва. И много други неудобни истини биха излезли...

Послучай 10-годишнината от убийството на Георги Илиев в родния му Кюстендил се провел възпоменателен турнир по футбол. Участниците в турнира носели фаелки с лика на Големия. Присъствали известни спортисти, треньори и съдии, както и приятели и бизнесмени. Някои от тези хора приемат убитите знакови лица от ъндърграунда за герои.

Екип на Фрог нюз