Последният влак за „Наглите” е през декември

„Ако „Наглите” не бъдат осъдени до декември, двете години давностен срок заминават и те ще бъдат пуснати под гаранция. Ако това се случи, не знам какво ще правим ние, жертвите. Страхувам се, че тогава във вестниците ще гръмнат заглавия: „Катрин Маркова бе убита от комшия заради скандал за коледна пуйка”. Това сензационно признание направи пред „Торнадо” един от ключовите свидетели по делото на „Наглите”, което тръгва тези дни отново заедно с „Килърите”.

През 2008 г. 14-годишният син на Катрин - Джорджо, който е сред първите жертви на организираната банда за отвличания, се прибира към вкъщи заедно с брата на покойния си баща. Четирима души, облечени като барети, ги нападат с викове: „Падни, полицейска акция”. Сграбчват детето и го натъпкват в един джип, а на поваления на земята мъж хвърлят предплатен телефон и казват: „Дай го на майката!”. Малко по-късно телефонът й звъни и тя чува в слушалката: „Мамо, всичко ще е наред,
само не се обаждай в полицията!

Това е един от първите случаи у нас от серията отвличания на „Наглите”. Тогава техните имена все още не циркулират в общественото пространство, никой не е чувал за Хамстера, Църи, Йожко и пр., а Алексей Петров е пръв шеф в ДАНС и „бори” престъпността. Две години по-рано съпругът на Катрин - Иво Марков, е застрелян показно пред дома си в София. До ден днешен жената категорично отрича тиражираните в медийното пространство твърдения, че той е бил част от групировката СИК.

Първите три дни майкта на Джорджо не е на себе си и спазва стрикно инструкциите - не звъни в полицията. Първоначално вярва, че ще й поискат сума от порядъка на 50-60 хил. евро, за да й върнат детето. Решава, че ще вземе заем, защото няма кеш, а имуществото й е запорирано от комисията „Кушлев” и няма как да го продаде. Нещата се променят, когато получава sms с цифрата от 2 000 000 евро за откуп. „Около 5 пъти броих нулите, за да се уверя, че виждам правилно. Откъде да извадя такива пари - ей така, от дюшека ли?! Тогава директно поисках да говоря със служители от ГДБОП”, разказа пред „Торнадо” Маркова. Оттам я съветват да събере парите, ако може, и тя тръгва по близки и познати. Не смее да каже защо са й, за да не
подпише смъртната присъда на детето си Успява да събере 200 хил. евро. През всичките 10 дни, докато държат сина й, вързан за леглото, тя води преговори с похитителите. Ежечасно ги информира докъде е стигнала в събирането на парите за откупа. „На ден поне по 30-40 есемеса си изпращахме. Не ми даваха да говоря с детето ми.

На 17 януари 2008 г. ми пуснаха запис как той чете текст от първата страница на вестник, излязъл същия ден. Точно като по филмите. Джорджо и до ден днешен помни целия текст, който са го накарали да прочете - за срива на Българската фондовата борса ставаше дума”, спомня си Катрин. „Може би най-накрая разбраха, че информаторите им са ги подвели и аз няма как да събера такава сума и склониха на 200 хил. евро”, допълва тя. 24 часа след като откупът е предаден, „Наглите” изхвърлят сина й на бул. „България“ с вързани очи и облепен с тиксо. Изтезаван не е бил, държали са го в малка стая без прозорци, вързан с белезници за леглото. Закрепили са го за друга малко по-дълга верига, за да може да стига до една кофа, в която да се изхожда След ужаса, който изживява, Катрин започва да прави собствено разследване и стига до имената на Йожко и Поли - двама от бандата на „Наглите”, с които днес й приписват любовна афера. Информира ГДБОП, но оттам изобщо не ги разследват, а хората, които се занимават със случая, са уволнени.

„След убийството на съпруга ми в медиите се изписаха какви ли не неща - че той бил сикаджия, че съм милионерка, че имам казина в Латинска Америка, верига от ресторанти в Европа, хотели на Златни пясъци, бизнес с диаманти... Така тези хора са решили, че имат какво да вземат от мен. Всъщност хотелите на морето са на братовчедката на Иво - Искра Капаноглу, при която той работеше на заплата. Ние нямаме нито дворци, нито лимузини.

Имам бизнес, който е напълно легален. Не искам да го оповестявам на широката публика, защото пак ще се намери някой, който да поиска да ми вземе и останалото, което имам. Иначе фирмите ми са обявени пред компетентните институции, минали са през всички данъчни ревизии. Държавата знае много добре с какво точно се занимавам, нека да не даваме пак повод на престъпниците като го разгласявам пред всички”, обяснява Маркова. Тя парира всякакви слухове за общ бизнес с покойния основател на СИК бай Миле: „Такава фирма - някаква си „Пеликан” ООД, никога не е имало, може да се провери по всички регистри. Истината е, че ако ми покажат 10 снимки, няма да мога да позная на коя е бай Миле. И двамата с мъжа ми са мъртви и не могат да го опровергаят, затова аз трябва да ходя да се обяснявам, че не го познавам”.

Слуховете за сикаджийското битие на съпруга й са плод на съвпадение в имената, убедена е Маркова. „Всичко тръгна от някакъв си Йордан Марков, който е от СИК, взривен в асансьор. Изобщо не познаваме този човек, нито ни е роднина, както ни приписаха. Мъжът ми бе набеден, че е от силовите групировки, но всъщност това беше част от двойно убийство Не искам да говоря, защото там вече помията е огромна и се страхувам за живота си. Мъжът ми си отиде без вина виновен, това е”, категорична е Катрин. Според нея адвокатите на обвиняемите правят всичко възможно да протакат делото до безкрайност и си правят гаври с нея и сина й. По време на разпита му, докато единият от похитителите стои на 1 метър от Джорджо, са му се задавали безумни въпроси от рода на „колко сантиметра са били дълги оръжията на тези, които те отвлякоха”.


ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ
Медиен бос спасява Църо от решетките
Докараха ме дотам да им благодаря, казва изстрадалата жена



- Как ще коментирате писанията, че сте имали интимни връзки с четирима от мъжете, обвинени за отвличането на сина ви, срещу които в момента свидетелствате?

- Как да коментирам този абсурд?! Пишат се нелепици и лъжи, на които после аз трябва да отговарям. Опитват се да ме изкарат виновна, да ме превърнат от свидетел в обвиняема. Това е целенасочено, за да изглеждам едва ли не заслужила съдбата си. Предполагам, че тази манипулативна информация е подадена умишлено на въпросния вестник от адвокатите на обвиняемите. Без значение- когато ги осъдят, нека вестниците да пишат, ако искат, че съм Чичолина... Аз съм на 42 години и съм имала петима мъже в живота си. В днешно време тази бройка девойчетата я правят за една седмица, в дискотеките се бръмчи на ключовете от колата. Извратена история, чалга култура, проститутско мислене... Тука всеки пети е луд! Човек не може да отиде на заведение, без там да има 50 души от криминалния контингент. Самият Бойко Боросов ми го каза, когато се срещнахме във връзка с делото: „Катрин, тук, където и да бръкнеш, всичко е схема”. Но аз имам дете, за което да живея, друго не ми трябва.

- Добре, нека изясним взаимоотношенията ви с тези лица от „Наглите”- Църо, Йожко, Поли Културиста и покойния Сапата? Познавате ли ги?

- Познавам единствено Цветозар Славчев-Църо. Съседи сме от години и сме се засичали от време на време в кварталното кафене, където всички ходим. По време на отвличането той непрекъснато звънеше, интересуваше се дали съм платила. Искаше да разбере как вървят нещата с преговорите. Дори и не съм предполагала, че може да е замесен. Останалите познавам само по физиономия, но това не ни прави любовници все пак, нали? Ето, Поли например, караше водни ски на „Казичане”, а аз също ходех там. София е малък град, не може да знаеш кой седи на съседната маса и как злите езици ще те свържат с него. Толкова сме малки, че ако държавата пожелае да се справи с организираната престъпност, съм сигурна, че може да го направи за три дни. Превърнахме затворите в приют за бездомници, откраднали кон или кокошка, които данъкоплатците ги изхранват. А големите все така са си навън.

- Разбрах, че сте получили едно доста интересно съобщение, свързано с бандата на „Наглите”. Какво пишеше в него?

- Във facebook ми писа един мъж, който е запознат със случая с отвличането на сина ми. Той ми сподели, че е много притеснен, тъй като въпросният Църо, на когото уж съм любовница, живее при неговата бивша жена и детето им. Според него Славчев очаква някаква протекция по нейна линия, защото е сестра на медиен бос. Няма да му споменавам името, защото човекът не е виновен.

- Успяхте ли да се отърсите от травмата, страхувате ли се сега?

- Мисля, че никога няма да успея напълно, но се опитвам. Не пожелавам това на никоя майка. Всеки път, в който синът ми не ми вдигне телефона, усещам, че умирам. Не зная дали някога ще се преборя с това чувство, и на 50 години да стане Джорджо. Осъзнавам, че това не е честно спрямо него, тъй като той няма никакъв личен живот. Когато е при мен в България, не го пускам никъде, стои плътно с мен по 24 часа в денонощието. Понякога, когато сме навън, дори го хващам здраво за ръката, като рефлекс ми е. Той се сърди, че го излагам. Само в чужбина е свободен...

- Може би той е го е преодолял в по-голяма степен от вас...

- Не знам доколко го е преодолял, по-скоро е по-сдържан от мен, прикрива емоциите си. Една година след като го пуснаха, все още ходеше трудно, краката го боляха от обездвижването. Споделял ми е, че в онези най-тежки мигове, когато е бил в плен, си е мислел какво ще се случи с мен, ако те му направят нещо. Помолил ги е да му дадат учебниците, за да се занимава с нещо, докато стои вързан тези 10 дни. Днес успява дори да се шегува, че единственото полезно нещо от това отвличане е било, че е научил материала за цяла година.  Не са го малтретирали. Представете си до какво състояние са ме докарали, след като последното ми съобщение към тях беше: „Благодаря ви, момчета!”. Само защото не са го наранили...

- Какво прави днес вече 18-годишният Джорджо? Допускате ли възможността да се върне в България при тази ситуация?

- Учи в чужбина. Не може да е в България, тук трябва да го обградя с охрана, а това е грозно за дете на неговата възраст. Най-малкото не е възпитателно. Евентуално, ако осъдят „Наглите”, може и да мислим за връщане. В противен случай за нас тук няма живот. Утре ще ги пуснат и нали се сещате какво ще се случи с нас...

- На база съпричастност станахте ли си приятели с другите жертви на отвличания?

- Познаваме се покрай делата. Единственият, с когото съм си говорила по-задълбочено, е Красимир Цанев. Безумна история - той подава сигнал, че е видял Любо Гребеца пред дома си, когато отвличат сина му. След като викнали въпросния в полицията, той се оправдал, че е бил там да открадне някаква кола. Те го потупали по рамото и му казали: „А, добре, ти не си по нашия случай”. Вие представяте ли си го това... Щом не си отвлякъл, отивай да си крадеш! Това е посланието на родната полиция. Не знам кой дава тези наименования на акциите - „Наглите”, „Недосегамите” и т.н, но са много подходящи. Стоя плътно зад идеята на журналиста Огнян Стефанов да се направи една такава фондация за потърпевши, които да могат да си търсят правата