За ПРАЗНИТЕ български празници

Поредното нещастие, което потвърждава това е трагедията на Охридското езеро.

След това започват да се търсят причините и обстоятелствата, които са довели до поредните жертви. Намират се всякакви обяснения, от чисто технически и организационни, до идеята, че това е Божие наказание за нашите грехове.

Никой обаче не се замисля какъв смисъл имат празниците за българите, как ги празнуваме и какво означава самата дума. В речника пише, че празникът е радостно събитие и толкова

Но нека се вгледаме в самия термин „празник”. В българското съзнание и език думата се свързва с „празен”, т.е. ден, от който няма полза, не се работи, не се прави нищо, едва ли не се мързелува. В превод от английски дори, когато набереш думата празник излиза в буквален превод термина ”without acts” – бездействие. А това е шокиращо! Защото изначално смисълът на празниците е напълно различен. Те са създадени като време за Възхвала към Бог, отдаване на почит към Невидимото, към Небето.

На английски думата празник е Holyday, където Holy е свещен, свят, благочестив, отдаден на Бог, набожен, оттам и Holy bible – Свещена книга. Подобно е положението и с германските езици, откъдето произлиза староанглийския, а и в романските, а оказва се и в индийските езици – в санскрит. Тя е свещена за тях, а за нас е просто Библия – обикновена „книга”, в която пише едни фантазии.

Същото е положението и с названията на дните на седмицата. В същите тези езици названията им се свързват с космически същности – Sunday, Lords day - ден на Слънцето, ден на Господ, Ravivar, Ravi – Слънце на санскрит, Monday - ден на Луната, Somаvar – Лунен ден на санскрит, Tuesday - ден на Марс, Wednesday - ден на Меркурий, Thursday, ден на Тор, на Юпитер, ден на гърма, Guruvar – ден на Юпитер на санскрит, Friday, ден на Венера, ден на Фрея /скандинавската богиня на любовта/, Saturday, ден на Сатурн, Shanivar – ден на Шани, Ведическият бог, проявен в Сатурн.

На човек да му се доплаче, когато си представи какво е значението на денят на Слънцето на български – Не деля - не правя нищо, празен ден, не работя – т.е. ще мързелувам. Ужас!

Излиза, че в българския език това, което е свещено, свято, богоугодно, слънчево, отдадено Богу означава празно, означава мързел. Дори на руски, където има същата глупост с повечето названия на дните на седмицата, само неделята е с прекрасното име „Воскресенье” - възкръсвам, стоя над кръста, над материята, над земното. А нашето е просто не правя нищо….

Празниците са радостно събитие. И всеизвестно е,че радостта не е от този свят, тя е Божествено чувство, тя е от Рая. Затова и в Европейския химн, „Ода на радостта”, просветление на Шилер, се пее „Радост ти дете от рая, ти Божествен, ясен плам!” и „О, богиньо всички люде, братя стават само щом с крила повееш ти.”

Не може да има радост, не може да има щастие, когато няма братство, когато не отдаваме почит на най-свещеното в нас, на християнството и не Благодарим на Бог за всичко, което имаме. Любов и благодарност това е, което се иска от нас. Празникът е време, когато наистина не трябва да се работи в обикновения смисъл на думата, а време, когато трябва да се осъществи най-важното действие – връзката с Бог – благодарност и молитва.

Това е изначалният, древният, скритият, сакралният смисъл на празниците. Смисъл и значение, което ние отдавна сме загубили и дори не сме го отразили в най - индентичното за нас – езика. Толкова сме обсебени от себе си, от злободневието и от материалното, което е около нас, че сме спрели да си даваме сметка за най-значимото – за Единството, за Бога и Любовта. А над собственото ни Народно събрание пише „Съединението прави силата”, фраза, взаимствана между впрочем от Белгия. /ония със странните названия на дните на седмицата и Свещената книга./

Ние обаче прекарваме празниците си празно. В спане, домакинство, понякога преяждане или други злоупотреби. На това учим у дома и в училище децата си. Никаква мисъл за Бога, никаква мисъл дори за ближните. Дори благотворителността се превръща в медийна кампания, от което се печелят най-вече политически дивиденти, фирмите организаторки, телевизиите и мобилните оператори. А Бог е казал „Сине, мой дай ми сърцето си.” – нищо повече.

И когато ние трябва да отдадем почит към Онзи, който ни е дал всичко, ние преяждаме, препиваме, купуваме подаръци само на близките си, хукваме по екскурзии, където мислим, че с поклоничество, ще ни се опростят греховете. А къде е благодарността ни, къде е щедростта към брата ни, къде е смирението ни. На Великден избиваме стотици хиляди агнета и с кървави курбани искаме да омилостивим Богът на Живота. На Коледа колим пуйки, на св. Николай избиваме шараните и пак не благодарим.

Невежество, невежество и пак невежество. Не такива жертви, дарове иска от нас Небето.

Е, преди даже са пренасяли в дар човешки жертви: и траки, и елини, и друиди и прабългари и евреи – Молох. Така са изкупвали греховете. Не са чакали смъртта, изпреварвали са я в надежда,
че след това ще ги споходи богата реколта, победа във войните,здраве, щастие. Каква наивност. Боговете никога не са искали човешка кръв и хекатомби. /приношение на 100 бика/.

А има народ с ден на Благодарността! В американската култура това е денят на отдаване на благодарност към Бог и преброяване на благословленията Му през изминалата година. Започнал е преди повече от 300 години, когато група пилигрими горещо благодарят на Бог, че са оцелели благодарение на индианците след една изключително тежка зима - на английски „Тhanksgiving day”. На български благодарността също означава не друго, а „благ дар”. В една от многото теории за името българин е и идеята, че то се свързва с „благари”, благ народ, богуотдаден.

Имало е време и у нас са благодарели на Бог за храната, а и за всички други неща, макар и никога от все сърце, защото пак наша е мисълта: „Лозето иска мотика, а не молитва”.

В България е много трудно да благодариш и да отправиш мисълта си нагоре към Господ със смирение. Получава се дори обратното. Свещените места се използват за развлечение, за ядене и пиене. Затова и тук често се случват нещастия на светли дати. На 28 юни на Св.Дух на радостно поклонение към манастира „Св.Спас” загиват 16 души, смачкани от автобус без спирачки. Манастирът „Св.Наум” на Охридското езеро също е поклонически, от поклон пред Бог.

Св.Наум Чудотворец е най-младият от св. Седмочисленици – учениците на Крили и Методий. Той е създател на Преславската книжовна школа. По-късно се оттегля в манастир в Охрид, който преди се е казвал „Свети архангели”. След смъртта му той се назовава с негово име. Там се пазят и мощите му. Светецът покровителства душевно болните.
Болницата по неврологията на 4-ти километър също неслучайно се казва „Св.Наум”.

Тук обаче става въпрос за безумието на един цял народ. Българският народ е един от първите християнски народи. Българският народ притежава първата и единствената в света християнска азбука, наречена първо глаголица, а след това кирилица. През ранното средновековие термина „словене” е означавал „християни”, носители на Словото, носители на Великият Глагол, на Христос. Тук е проповядвал още апостол Павел. Братята Кирил и Методий са светци, техните седем ученици, които създават не само нашата християнска култура са светци. Те светят, те носят знание, те ни озаряват чрез Словото християнско. Тук се роди богомилството, на Богу милите, което предшества европейския Рененасанс, тук Всемировият Учител, Беинса Дуно изнесе Словото на Бог за Новият век. Но ние гледаме и не виждаме слушаме, но не разбираме. Жалко, защото ще продължим да страдаме….

Иначе как ще обърнем поглед към Бога. Сега около празника на Съединението няма радост в общоприетия смисъл. Има заупокойна панихида. И щем, не щем обръщаме очи към Бог и отправяме най-искрените, най-прочувствените, най-съкровените молитви. Молитви за тези, които са вече при Него и които сме обичали най-много.

А можем да ги отправяме винаги, не само когато сърцата се сгърчват от болка и скръб и единствената надежда остава Христос. Иначе радостта никога не ще повее с крила в празните български празници.

Светът към който се стремим има друг път. Той е възпят в Химна на Европа:

Прегърнете днес, о люде целий свет със любов!
Братя, звездният покров крие Бог, там е буден Бог!
Кой чела ви свежда, люде? Чувате ли Божи зов?
Там над звездния покров, над звездите светли буден Бог е!

Из „Ода на радостта” – химн на Европа

Силва Дончева