Бг проститутките завидяха на швейцарските си колежки

Там бе открит специално построен комплекс от 9 кабинки с размер на гараж и всички елементарни удобства, които ще направят проституцията по-безопасна за работещите в бизнеса и клиентите, разбрахме тези дни от в. "Индипендънт". И още екстри имало в швейцарския град - след като преминат през входа на комплекса, шофьорите ще следват маркировка, която ще ги отведе до 40 проститутки, за да си изберат и да преговарят за таксата. След договорката една от кабинките е на разположение на двойката.

Предлагащите секс пък ще трябва да си закупят "работен билет" за всяка вечер срещу 4 евро. Те ще трябва да имат и здравна застраховка. Комплексът работи от вечерта до 5 ч сутринта.
 

На пешеходците и мотоциклетистите не им е позволено да използват услугите. Навесите са оборудвани с аларми, които се активират, ако клиентите или проститутките са в опасност. Комплексът струва близо 2 млн. евро и е построен след одобрение от гражданите с референдум м.г. Целта е да се защитят работещите в бранша на сексуслугите и те да се изнесат от центъра на градовете и жилищните квартали. Немаловажен е и фактът, че проституцията в Швейрация е легална.
 

Но да се върнем в „другата” Швейцария, тази на Балканите. Нали това е лелеяна българска мечта през всичките десетилетия на прехода. Друг е въпросът, че колкото повече се напъваме да се приближим до нея, тя все по-химерно се отдалечава, точно като скоростен влак в тунел, само че в насрещното движение. Това обаче е друга тема.
 

У нас превърнахме проституцията в тема на засилени дискусии, като при повечето неща, които не можем да разрешим ефикасно, затова пък усърдно си чешем езиците. Иначе зависимостта между платените сексуслуги и организираната престъпност ни е ясна като бял ден, връзката на проституцията с трафика на хора – също. Още повече, че в Европа са силно чувствителни към тези факти. И никак не ги топли статистиката, че у нас пазарът на сексуални услуги се развивал относително бавно.

Впрочем проституцията в България е била регламентирана до 1918 година. Освен Швейцария редица европейски държави, включително основните ни конкурентни дестинации, Турция и Гърция, имат закони за секс-услугите. Български туроператори отдавна настояват за има национален регламент за оказването на сексуални услуги. И смятат, че режимът в страната ни е твърде лицемерен - проституцията уж е забранена, но в същото време има голямо предлагане на такива услуги.
 

Уличната и магистралната проституция в България обикновено се поставят под общ знаменател. Посочва се, че те се различават само по мястото, където набират клиентите, както и по специфичните им професии – при магистралните проститутки са предимно професионални шофьори. Обикновено уличните проститутки са с нисък социален статут и най-вече от ромски произход. Работят около гарите на големите градове, околовръстните шосета и покрайнините на големите градове, а в черноморските градове - и по пристанищата. Магистралните пък резонно са по магистралите и международните пътища, по паркинги, около мотели, крайпътни заведения и места, удобни за отбиване на шофьорите. Техни клиенти обикновено са шофьори на камиони ТИР. По данни на МВР в България имало 366 сборища на проститутки, от които 109 са по магистралите на страната, сочи статистиката от минали години.

Как се набират улични и магистрални проститутки? Много просто - в някои цигански фамилии си има традиция да се продават деца за проститутки. Цената се движи от 500 до 1000 лева. Друг начин е отвличането на млади жени, най-вече момичета от разбити семейства, от сиропиталища, безпомощни, които не могат да очакват помощ от роднини и близки.

А сега и цената на услугата. Тази, която предлагат уличните и магистралните проститутки, най-често се договаря с клиента и варира в зависимост от мястото, на което работи проститутката, от качеството на момичето, но най-вече от услугата, която иска клиента. По международните пътища и в някои от крайграничните градове (Свиленград и Сандански) цените, разбира се, са в евро.

Оказа се, разбира се, че финансовата криза не е подминала най-древната професия. Момичета, заработващи на Околовръстното в София и магистралите, работели вече за 30-40 лв. на час. 20 от тях отивали за сводника. Преди тарифата била 60-70 лв. за 60 минути труд. (В елитните клубове също свалили цените. Момичетата на повикване сега получавали по около 70 лв. на час, а 50 % от сумата отивала за клуба.)

В този смисъл за кабинки и удобства, подобно на швейцарските, не може и да се говори. Пък и в България за проституцията все още говорим с половин уста, с възрожденски свян, камо ли да тръгнем към легализация. Запознати твърдят, че в този бизнес има много сериозни интереси, които се радват на още по-сериозни покровители и потребители.