Само във Фрог: Колко мръсни тайни крие още завода в Горни Лом ?

15 мъртви, трима тежко ранени и щети за над половин милион лева. Това е равносметката от взрива в завод „Миджур“ край Горни Лом на 1 октомври 2014 г. На 30 март т.г. прокуратурата обвини четирима души за трагедията и се очаква делото да влезе в съда.

По време на процеса едва ли ще изплуват  всички мръсни тайни около завода убиец и неговия собственик Валери Митков, виден масон и приятел на президента Георги Първанов.

Алчност, корупция, чувство за недосегаемост и безогледна експлоатация на гладни хора, това са някои от причините за адския взрив, почернил селото на 1 октомври 2014 г. Те не фигурират в обвинителния акт.

Митков е обвинен от прокуратурата за няколко престъпления. Като проектант на цеха, той е нарушил съответните изисквания, поради което е причинена смъртта на 15 служители във фирмата. Повдигнато му е обвинение и за причинени средни телесни повреди на две служителки, които при взрива са ударени от бетонни парчета. Той е обвинен и за документ с невярно съдържание.

Какво се крие обаче зад сухите изречения в обвинителния акт?

Адският взрив избухва точно в в 16,57 ч. на 1 октомври 2014 г. Той буквално изпарява цех C на завод „Миджур“ заедно с 12 работници, сина на Митков-Емил, директорът на предприятието Валери Цокин и шефът на цех „Утилизация“.

Докато пожарникари и полицаи се опитват да стигнат до мястото на взрива в търсене на оцелели, Митков пристига в завода. Разпитва подчинените си кой е бил на работа във фаталния цех.

Става ясно, че часове преди експлозията заедно със сина му и Цокин там е бил някакъв професор по взривно дело.

После се изяснява, че Митков-младши, директорът и „професорът“ са привили експертименти с тротил от противопехотните мини в специална мелница за обработка на взривното вещество.

Целта е била да се произвеждат пресовки взрив за минната промишленост, с по-малко тротил, но на по-висока цена. Независимо от  мерките за безопасност на работниците там.

Разследването ще установи по-късно, че именно тротиловият коктейл в мелницата е предизвикал взрива в завод „Миджур“. Пред следствието Митков отказва да дава обяснения, а в единственото си изявления пред медиите, твърди, че взривът е саботаж.

Дали това е така обаче ?

Валери Митков твърди, че всичко около утилизацията на гръцки противопехотни мини в завода му е било изрядно. Имал разрешетелно и всичко останало. След експлозията обаче се разбира, че няколкото проверки на държавни органи като Инспекцията по труда, областната полицейска дирекция във Видин и ДАНС са открили много нарушения във фабриката, дали са конкретните предписания те да бъдат остранени, но никой не ги е спазил.

„Последната проверка от служител на Служба КОС към областната дирекция на МВР във Видин в цеха е правена на 10-и септември. Установени са няколко нарушения в няколко посоки – в технологичния процес на производството, наличие на боеприпаси като количеството е по-голямо от това, което се води като складова отчетност и трето – съхраняване на боеприпаси на места, които не са с такова предназначение”, заявява часове след взрива главният секретар на МВР Светлозар Лазаров.

По-любопитна е проверката на ДАНС в завода някъде около месец преди взрива. Тогава служителите на агенцията във Видин действат по анонимен сигнал за нередности в завода. Но не са допуснати да влязат с обяснението, че в момента нямало ключ за взривения цех C.

Според запознати ДАНС са пратени в „Миджур“ по сигнал на лидера на БСП Михаил Миков.

Тогава започва предизборната кампания за предсрочния вот  през 2014 г. Преди това Митков е давал пари на БСП, но сега като човек на Георги Първанов, се пренасочва към формацията АБВ.

Местните хора твърдят, че във винарна „Лопушна“ в Георги Дамяново, собственост на Митков и близкото ловно поле на неговата „Първа частна ловна дружинка“ често са отсядали на софри и Първанов и бившият вътрешен министър Румен Петков и неговият заместник Камен Пенков, чийто зет Светлозар Лазаров е главен секретар на МВР тогава.

Може би затова никой през 2008 г., по време на управлението на кабинета на тройната коалиция, не обръща внимание на сигналите на еколога Петър Пенчев, който е заместник-председател на Национално движение „Екогласност“. От 2008 г. Пенчев „бомбардира“ с жалби премиера Сергей Станишев и Министерство на околната среда и водите по времето и на правителството на тройната коалиция, и на това на ГЕРБ. С първите си сигнали Пенчев е поискал да знае кой поема отговорност и какви са мотивите да се приеме поръчка за утилизиране на 1, 6 млн. броя гръцки противопехотни мини в България.

На 6 юли 2008 г. той е настоява пред  Станишев държавата да спре вноса на мините от Гърция, но получава мълчалив отказ за информация. Той е обжалван пред Върховния административен съд, но в началото на 2009 г. делото е било прекратено.

 Пенчев казва, че е изпратил копие на искането си и до председателя на Европейската комисия, но реакция не е имало. Все пак на 7 октомври 2009 г., когато на власт вече е правителството на ГЕРБ, получава отговор – от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет. В него се посочва, че в България са внесени 1 568 159 противопехотни мини, които трябва да бъдат утилизирани в страната. Месец по-рано, на 4 септември, Комисията за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение издава разрешение на фирма“Видекс“ за трансфер на оръжие.

Като собственик е посочен Валери Митков, а вносителят е „Хеленик Дифенс Системс“ СА – Гърция. Според предоставените документи договорът за вноса е подписан на 10 юли 2008 г. и в него е посочена цената за унищожение на една мина – по 0,32 евро.

Пенчев е изпратил и писмени предупреждения за рисковете за здравето и живота на хората и околната среда от вноса на стари боеприпаси и е посочил, че над 4 години гръцките власти не са разрешили утилизацията им на територията на южната ни съседка. С ново искане за информация, в началото на октомври 2009 г. зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева е обяснила, че на предприятието „Видекс“, завод „Миджур“ в с. Горни Лом, е издадено разрешително през юли 2007 г.

Според събраната от Пенчев информация за изпълнение на поръчката „Видекс“ е трябвало да получи 501 810,88 евро. Тук не влизат печалбите от използването на тротила от разглобените мини и продажбата на ценни метали от боеприпасите, останали от времето на войната във Виетнам.

Гърците бързат да се отърват от опасното наследство на Студената война и методично изпращат тировете с мини до нашата граница.

Според изявление на директора на Националната следствена служба-НСлС Евгени Диков, който е и зам.главен прокурор по разследването, подчинените му установяват, че гърците са докарвали мините със специален транспорт, с военна, полицейска и противопожарна охрана, докато през странати ни камионите са били съпровождани само от пенсионирани служители на реда.

Митков обаче явно е надценил възможностите на завода, защото работниците му не успяват да се справят с утилизирането на мините, които вместо да се взривяват на специални места, се отварят с чукове. Завод „Миджур“ се препълва с мини. Разследващите засичат, че опасни боеприпаси са били натъпкани дори в баните, където трябва да се къпят работниците след смените. Работи се почти денонощно. Работниците получават жалките 550 лв заплати, но нямат избор. Беднотията, безработицата и гладът в най-бедния район на Европейския съюз са мотивиращ фактор.

Заради недостига на място в „Миджур“ Валери Митков прави опит да изнесе стотици хиляди мини с тирове в складовете си в софийското село Сеславци. Той праща писмо с искане за разрешение, но слубжа КОС в Пето РПУ му отказва.

Най-абсурдното е, че складът в Сеславци всъщност е за вино от винарна „Лопушна“ и няма никакви условия и стандарти за безопасно съхранение на мините.

КОС дори отнема лиценза на предприятието, но то продължава да работи. През 2010 г. там избухва взрив с две жертви, но и това не спира работата.

За да се стигне до черния 1 октомври 2014 г. Може би собственикът на „Миджур“, който приватизира през 2001 г, се е смятал за недосегаем, заради политическите си и масонски контакти ?

Предстои тепърва да разберем от процеса за смъртта на 15 души.  След внасянето на обвинителния акт близките на загиналите работници изразиха съмнения, че някой ще бъде осъден заради трагедията.

И може би имат пълно основание затова. Защото досегашната практика показва обратното.

Ето и примери. На 4 септември 1999 г взрив помете цеховете в бобовдолското Голямо Село. При инцидента в погребите на Мини „Бобов дол” загинаха шестима млади полицаи и пожарникари – Крум Зарев, Иван Факирски, Ивайло Парасков, Венцислав Георгиев, Бисер Калистратов и Ивайло Иванов.

12 години бяха необходими на българското правосъдие, за да приключи делото и то в полза на подсъдимите – професор Славчо Лазаров – наемател на взривните складове край Големо село и двамата бивши изпълнителни директори на мини “Бобов дол” Димитър Ганчев и Николай Василев. Всички те бяха оправдани. Цели две години бяха нужни на съдията от Кюстендилския окръжен съд да напише мотиви към оправдателната си присъди.

За взрива в Челопечене още няма дело, а за този край Петолъчката подсъдимите бяха оправдани на първа инстанция.

Любопитна подробност е, че въпросният проф. Славчо Лазаров и Валери Митков са в управата на Сдружението на взривните инженери в България. Може би е случайност, а може би не.

Стефан Ташев