Шефовете на прокуратурата ще борят престъпността, ама друг път

Изобщо няма да е пресилено да кажем, че в нормална държавата, разбирай европейска, подобна новина би „взривила“ обществените нагласи. Най-малкото, защото ще е доказателство, че не държавата, а мафията диктува правилата и прави каквото ѝ е кеф.  Да не говорим за оставки по върховете, които нямаше да са една и две. Главни прокурори в същите тези страни са си тръгнали без време къде-къде за по-малки гафове. Не се изисква кой знае колко интелект, за да се сетим, че атаката на спецпрокуратурата срещу работата на антимафиотската служба е съвсем целенасочена, а корените ѝ са изцяло политически със силно изразени нюанси на засегнато болно его.

Сигурно си спомняте, че вътрешният министър Бойко Рашков на няколко пъти игнорира главния прокурор Иван Гешев като, първо, каза публично, че няма да прави общ щаб на изборите с прокуратурата, както и че не е съгласен да плаща за гафовете на обвинител №1. Неоспоримо е, че на последните парламентарни избори МВР успя  тактически да надвие за първи път купувачите на гласове, което предполага се, е и една от причините резултатът да е доста по- различен от предварителните социологически прогнози. Така полицията показа нагледно, че ако иска да работи, може. Образно казано Рашков заби гол във вратата на Гешев, доказвайки, че МВР, дори и да не е надвиснала прокуратурата майчински над главата ѝ, може да бъде сила.

Надали Гешев би могъл лесно да преглътне и други, по-дръзки действия на Бойко Рашков спрямо него. Факт е, че преди няколко месеца той поиска Гешев да бъде разследван, заради което спецпрокуратурата се видя принудена да „демонстрира“ воля да го направи. Резултат... Познахте - и до днес  няма. Отделно от  това Рашков  поиска ВВС да отстрани Гешев от длъжност. И като аргументи предостави на кадровиците на Темида доказателства за противоправни действия, оформени като цял научен труд, на който и професор може да завиди.  На фона на всичко това стартиралата проверка за валидността на юридическата  диплома на главния прокурор, с която се зае също Рашков,  изглежда като лека настинка пред коронавирус.

След звучните шамари, които изплющяха от сградата на ул. „Шести септември“ към Гешев, съвсем логично бе да станем свидетели на ответен удар. Защо да не се блокира работата на най-елитната служба в МВР, за каквато се смята ГДБОП?! Защо да не им секнат хвалбите за заловени мастити бандити?! Факт е, че прокурорите от много време се нервят, когато полицията реши да се похвали за нещо, което е свършила.  Защо да не се покаже на оперативните служби, че не те, а друг „кара влака??! Замисълът да се атакува службата за борба с организирана престъпност по този начин предполага, че в нечия болна глава са се родили именно такива въпроси. А до реализацията им, както става ясно,  се иска едно телефонно обаждане.

Дали обаче този, който предприема подобна тактика, си дава сметка за цената, която българското общество ще трябва да плати?! Много е просто – бандити от различен калибър и специалност – наркотрафик, рекет, изнудване, фалшификации, финансови измами и т. н.  сега са оставени да си вършеят на воля безнаказано. Техните жертви, обаче са принудени да се свият в собствените си черупки, надявайки се поне да останат живи. Най-страшното е, че вече не могат да вярват на държавата в лицето на прокуратурата да ги защити, защото тя е абдикирала. Разчитат и се молят само на Господ.  И изобщо няма да открием топлата вода, ако кажем, че същите тези оставени на „свобода“ престъпници са се чувствали винаги всесилни благодарение на корупцията и преките си връзки с политици, магистрати и властимащи.  

След новината за атаката към ГДБОП политиците, макар да са в предизборна кампания, мълчат по темата, да не казваме като какво.  Което е още едно доказателство, че мафията си процъфтява. Тази служба винаги е била на пангара заради нещо много просто – в нея има много информация за различни тежки престъпления, а голяма част от тях водят директно към политическите централи и хора в съдебната система. На рождения ден на един от президентите ни преди време, оперативен работник от антимафиотската служба се хвана за главата, възкликвайки: „Какво да работя, та те  половината му гости се разследват за контрабанда“.  

Не случайно, когато се смени власта, първите промени започнат именно от тази служба. Бивш директор често споделяше: „Малко след като създадоха ГДБОП /бел. ред. тогава НСБОП/, политиците разбраха какъв автогол са си вкарали. Ако могат, с един замах ще я унищожат“.

Затова трябва да се признае на  спецпрокуратурата, че знае къде е ахилесовата пета на обществото  и как точно да го удари. Така поне лъсва и истината, че на шефовете в държавното обвинение им пука за престъпността, ама друг път. Не е дори тъжно. Безнадеждно е!   

Невена Миткова