Троянският игумен: Няма да подам оставка! Ищецът: Срам!

НА ЕПИСКОП ТЕОДОСИЙ - игумена на Троянската Света обител „Успение Богородично”, бе наложена наказателна санкция за дискриминация. Решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е било произнесена във вторник, 23 ноември, а наказанието на светия отец е да плати символичната глоба от 250 лв., да се погрижи за създаване на достъпна среда за хора с увреждания в Троянския манастир и да се извини за поведението си***. По-тежка обаче е моралната санкция и фактът, че висш духовник, и то ръководителят на третия по големина православен храм в България, се е опозорил и по този начин е опозорил не само висшия клир, но и Българската православна църква като цяло. По закон решението на КЗД може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.

ПРОИЗВОДСТВОТО СРЕЩУ ЕПИСКОПА започна през 2008 г. по жалба на 19-годишния мирянин Петър Кичашки. (историята на младежа - вж. ДОЛУ). Ищецът твърдеше, че игуменът на Троянския манастир се държал изключително агресивно с група посетители на храма – младежи с увреждания от България и Финландия; и не само ги изгонил от Обителта, но ги заплашил и със саморазправа. Дядо Теодосий изхвърлил инвалидите, позовавайки се на несъществуваща забрана за посещения на манастира с… инвалидни колички; и с аргумента, че според Библията те (инвалидите) са „грешници” и „прокълнати”.

СПОРЕД ПОТЪРПЕВШИЯ КИЧАШКИ игуменът напъдил младежите в инвалидни колички с думите: „Вън, вън, вън, вън. Марш, нямате място тук. Отвън на вратата си пише. Има забрана за такива като вас. Айде марш!” И още: „Това е паметник на културата, такива даже нямат право да влизат тука! Обърнете се към министерския съвет, към парламента, към когото искате. Аз тук на вас нищо няма да ви пригаждам…”


Петър Кичашки

СЛЕД ОСЪДИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ НА 23-ТИ Петър Кичашки заявява пред „Дарик”: „Игуменът вече е осъден за дискриминация, за обида пряко към мен. Най-после има решение по този наболял казус. Освен това комисията е определила една глоба, която трябва да плати, символична глоба от 250 лв., които не са много, но са символ на това, че човекът е наистина осъден. Той е посочен за човек, който е дискриминирал хора с увреждания. Призовавам за много здрав разум в редиците на Българската православна църква. Без да съм набожен смея да твърдя, че ще бъде срам и позор за България като нация, ако човек, осъден за дискриминация, дискриминирал хора с увреждания, обиждал ги е, остане на поста си като игумен на Троянската света обител. Той е с много висок сан в йерархията на църквата. Това е един много голям срам за всички вярващи.”

В ОТГОВОР игуменът Тедосий пък казва, че няма да обжалва наказанието и ще си плати глобата от 250 лв. И също – че не смята да се оттегля доброволно от поста, макар че вече е на 77 години, през 50 от които е работил и би си отпочинал. Игуменът обаче не се смятал за виновен и бил изгонил инвалидите от храма, понеже вдигали много шум и се държали много лошо.

Генадий Маринов, вестник Троян 21

---------------------------------------------------------------------------------------

Казвам се Петър Кичашки, от Видин, на 19 години. Имам заболяване и по стечение на обстоятелствата съм на инвалидна количка. Искам да разкажа за своето преживяване в Троянския манастир. Като за начало нека кажа, че участвах в младежки обмен между България и Финландия провел се от 18 до 25 юли в родината ни. Този проект бе насочен към хората с увреждания и участниците в него бяхме именно такива. Случая, който ще разкажа е една от най-силните прояви на дискриминация, която някога съм виждал или чувал.
По програма ни бе заложено пътуване и посещение на Троянския манастир на 19 юли (събота). Пристигнахме цялата българо-финладска група на уреченото място някъде следобед. Влязохме в манастира и помолихме да дойде някой, който да може да бъде наш екскурзовод и водач из интересната история на манастирската обител. Веднага се отзова човек на нашия апел да разкрием пред финладските си приятели съдбата на светото място. Младият свещеник ни разказа всичко, което нашата група бе нетърпелива да узнае. Светостта и благостта на младия монах ми направиха невероятно силно впечатление. Дотук добре. Нашият кошмар започва от този миг.
Светият човек, който ни разказваше с такъв плам и жар за историята на манастира, бе грубо прекъснат от друг "свят човек". По средата на заформилата се дискусия между монаха и един от финладските ни приятели на име Йоханес, който сподели пред всички нас, че усеща православната вяра все по-близо до сърцето си, в манастира влезе възрастен мъж в расо, с брадичка, носещ в ръката си дълга, дървена пръчка. Мъжът със сопата дойде до нашия водач, перна го през крака и грубо изръмжа:
-Бягай от тука, нямаш работа с ТИЯ. Имаш к'во друго да правиш!
При тези думи, младия монах се извини и бързо излезе от манастира, а възрастния "свят човек" направи широк знак с ръце към всички, подканвайки ни да напуснем, след което се скри в друго, вътрешно помещение в обителта. След тази груба намеса в нашия разговор и това прекъсване на интересната дискусия, повечето от нашата група започна да напуска манастира. Аз обаче реших да вляза във вътрешното помещение и да се прекръстя пред чудотворната икона, за която младия монах така увлекателно ни разказа. Заедно с майка ми влязохме в залата и тя ми помогна да застана пред иконата. Започнах да се моля и тъкмо се прекръствах, когато отново от вдън земя изникна същия монах с брадичка и дървена пръчка. Нервно тропайки с тоягата по крака си той каза на майка ми:
-Колелетата ВЪН! Бързо, бързо, бързо! Махай го тоя с това колело от тука! - явно за да подкрепи думите си, освен тропането със сопата добави и движения с едната си ръка посочвайки ни припряно изхода.
Стояхме като вцепенени. Първо, този "свят човек" дори не се обърна към мен. Видимо неговото интелектуално ниво в пъти превъзхождаше моето и явно бях недостоен за погледа, камо ли заречта му. Той направо се обърна към майка ми, каза на нея, да ме разкара. Сякаш аз съм грозна част от пейзажа, която трябва да изчезне от изтънченото му полезрение. В този момент към нас се присъедини нашата преводачка Янина, която бе дошла да попита "светия човек", защо манастира не е пригоден, за хора с увреждания. Съвсем разумния въпрос на момичето, бе посрещнат с гняв и викове:
-Какво искате вие бе, ще ви пригаждаме ние! Това е паметник на културата, такива даже нямат право да влизат тука! Обърнете се към министерски съвет, към парламент, към когото искате. Аз тука на вас нищо няма да ви пригаждам!
След тия думи той с чевръсти движения и честички потупвания със сопата по крака си ни изгони от вътрешното помещение. Аз, заедно с майка ми и Янина излязохме отвън и се присъедихме към малка групичка все-още не излезли от манастира хора участващи в нашия проект. Бях потресен. Това бе последното място на планетата, на което очаквах такава висша проява на човешка глупост и жестокост. Нямах думи. В този момент майка ми се обърна към "човека" и му каза:
-Извинете, съжалявам много, но аз щях да бъда много щастлива, ако сина ми бе влязъл тук с колело, както вие казахте, и вие го бяхте изгонил, защото е с колело, а не защото е на количка, което според вас явно е грях.
В този момент нервите ми не издържаха и се обърнах към "светия човек":
-И какво, според тебе аз съм грешник, защото съм на количка ли ?! Аз нямам право да се моля пред икона ?! - за съжаление нервите ми бяха изопнати до краен предел и предполагам, на никои не му прави впечателние, че говорех на Ти с въпросната личност.
За пръв път от началото на историята, този "човек" ме погледна. Явно обаче му бе доста неприятно да го прави, защото ме погледна с нещо средно между погнуса и съжаление и ми каза директно:
-Еми, явно изплащаш чужди грехове, щом си така.- после пак продължи към всички - Айде вече всички вън. Вън, вън, вън, вън. Марш, нямате място тук. Отвън на врата си пише. Има забрана за такива като вас. Айде марш!
В този момент залата избухна. Повината хора искаха да видят къде е тази забрана, другата половина да разберат името на "светия човек". Той излезе с някои от посетителите навън да им покаже забраната, която всъщност не съществуваше, но за него това не бе важно. Изчака всички да излезем от манастира и най-демостративно ни обърна гръб. Не отговори нито как се казва, нито къде е забраната, нито каква му е длъжността. Просто си продължи рутинната явно обиколка из манастирската обител, потропваше си с дървената пръчка по крака и видимо бе спокоен. Не се обърна нито веднъж назад. Беше си изпълнил задачата да ни изгони и вече даже не чуваше нашите яростни подвиквания. Видимо не бяхме достойни за неговия фин слух. Бях шокиран, а и не само аз. В последствие разбрахме, че този въпросен възрастен мъж, с брадичка и пръчка, бе не друг, а ... игумена на манастира. Игумен Теодосий. Не съм 100% сигурен за името, защото бях шокиран и на ръба на нервен срив. Сигурен съм обаче в думите, че това бе игумена на светата обител. Ръководителя. Оказа се, че е нов игумен, защото предишният бил починал наскоро. Явно властта дадена в ръцете на този дребен човечец, го бе превърнала в деспотичен властелин. Или поне той с тази илюзия живее.
За мое искрено съжаление това е истинска история, а не разказ на Елин Пелин. Тук камбаните не занемяха, монахът не осъзна грешката си. Това е една напълно искрена и реална случка, която потресе всички нас. И от нас, хората с истинска гражданска позиция зависи, такива като този "свят човек" да бъдат спряни. Защото явно той е решил, че е недосегаем. От все сърце и душа се надявам да греши.