За Цацаров, задкулисните договорки и съдебната мафия

Цацаров веднага откликнал на искането за среща и изслушал аргументите на Янева, която вече е била подследствена. Той я уверил, че ще „завоалира“ нейните нарушения при разписването на разрешения за СРС. Но в същия разговор признал, че Бойко Борисов го натискал да я „опраска“.

Това се разбира от запис на разговор между Владимира Янева и Румяна Ченалова. Разговорът е проведен в същия ден, в който Янева беше отстранена от длъжност – 19 февруари 2015.

На следващия ден, 20 февруари, Сотир Цацаров излезе с изявление, че Янева не е центъра на скандала, не е единственият виновен. Той посочи, че шефката на СГС е била затрупана от искания за СРС, но не е отчела, че това не е в съответствие със Закона.

От обясненията на Янева обаче става ясно, че тя много добре е знаела какво прави, когато е разписвала СРС-та извън установените срокове и когато се е видяла с Цацаров е имала изградена стройна защитна версия.

От изнесените до момента записи стана ясно, че премиерът Борисов е натискал главния прокурор да „опраска“ Янева (виж тук). Борисов пък бил под натиска на „Цецо“. Шефът на ВАС Георги Колев се опитал да смекчи последствията за Янева, звънял на Борисов, който не му вдигнал и „сговорял хората“ от ВСС (виж тук).

До момента коментар по темата има само от Георги Колев, който се опита да омаловажи скандала. “Две жени си говорят помежду си… Извинете мене ме намесват в разговори помежду си много пъти, постоянно – съжалявам това е ситуацията” – каза той миналия четвъртък след заседанието на ВСС.

Едната от двете жени обаче беше председател на най-важния съд в страната и разписваше по 5000 СРС годишно, а другата правораздаваше в търговското отделение в същия съд, където се гледаха делата с най-голям материален интерес. И двете съдийки сега са обвиняеми след серия от скандали в СГС и интервенция на френския посланик.

Реакция от ВСС на скандалното съдържание на записите до момента няма. При аналогичен случай с изтекли записи, които не са официални СРС, Съветът започна дисциплинарно производство срещу окръжения прокурор на Хасково Иван Ванчев, апелативния прокурор на Бургас Емил Христов и бившия зам.-главен прокурор и член на ВСС Камен Ситнилски. Етичната комисия реши, че тримата са нарушили кодекса за етично поведение на магистратите, тъй като публикациите, цитиращи СРС-та са уронили престижа на съдебната власт. Срещу участниците в тези разговори се активизира и прокуратурата.

Ако изнесеното от Янева за разговора с главния прокурор се потвърди, има всички основания да започне дисциплинарно и наказателно производство срещу Сотир Цацаров. Въпросът е кой да го започне, ако той не си подаде оставката? Както е известно, над главния прокурор е само Господ, а промяна в тази йерархия не се предвижда при сегашните параметри на предлаганата съдебна реформа.

В транскрипцията на разговора са отбелязани нарушенията на Янева и Цацаров, както на Етичния кодекс на магистратите, така и на Наказателния кодекс:

ВЯ: Така, а аз, ааа, звъня на главния прокурор. И се виждам с главния прокурор. Той веднага отреагира, казва, след 10 мин. така и така, ела. Със главния прокурор коментираме следния момент. Той казва така: Какво е твойто мнение? Аз му казвам виж сега.

    Кодекс за етично поведение на българските магистратити:

    2.3. По висящи пред него производства, магистратът не може да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените в закона случаи;

ВЯ: Започвам едно по едно да му ги казвам нещата.

Първо му казвам, че за срока според мен няма проблем щот са отделни искания има прекъсване, то се прекъсва, започва да тече нов срок. За „обект“ няма изискване по закон да е до 180 дни по едно оперативно дело или в рамките на една година това изискване е само по отношение на лицата, няма единен електронен регистър, обектът няма легална дефиниция поради което даващия разрешението го преценява.

И, способите са извън мотивите на искането, което значи, че заявителят си преценява какви способи да изпозлва.

ВЯ: И всичките доводи аз му ги казвам.

    Наказателен Кодекс: Чл. 289. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 75 от 2006 г., бр. 26 от 2010 г.) Който склонява длъжностно лице от разследващите органи или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

ВЯ: Той казва: Добре. Имай предвид, ако се наложи, може да те разпитаме като свидетел или служителя ти по сигурността на информацията и ги каза всичките тези неща. Но, каза, имай предвид, че мен Бойко ме извика, каза ми да те опраскам. Аз му казах, че на мен глупости не ми се правят. Популистки ходове не ми се предприемат.

    Кодекс за етично поведение на българските магистратити:

    1.2. Магистратът не допуска и не се поддава на каквото и да е външно влияние, натиск, заплахи, пряка или косвена намеса в работата си, независимо от техния източник, повод или причина;

    1.5. Магистратът е длъжен да информира органите на съдебната власт и обществеността при всеки опит за накърняване на неговата независимост.

ВЯ: И ще гледам да завоалирам нещата, така че ако има някакво нарушение, все едно тебе са те подвели.

Така както той едно време каза, че Роман Василев, ако си спомняш, го е подвел с някакво СРС.

РЧ: А, когато подписа в Пловдив.

    Наказателен Кодекс:

    Чл. 288. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6 .

    Чл. 294. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или полицейски орган, разследващ полицай, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

ВЯ: И аз изключително спокойна си тръгвам. Така.

След което Съюзът на съдиите скача в моя подкрепа срещу Бойко, след което ВСС пише декларация. След което Бойко самият омеква и казва: Аз имах предвид, че всеки трябва да си носи отговорността.

Макар, че я познавам лично, тя трябва да си носи отговорността. Тва му е второто изказване.