ВИП Брадър или кой ака пред ЦУМ...

И в този момент, и на разказвач, и на слушател, им става едно топло и благо на душата, защото няма по-голямо задоволство за анонимния наблюдател от вестта, че някой „публичен играч”се е превърнал в пубис. И веднага възниква въпроса: Кой е от по-голямата обществена вреда - анонимния или публичния?
Въпросът търпи следния аналитичен пример. Кое е по добре - да си ходиш по-голяма нужда в домашната тоалетна, невидим за хорските очи или да акаш пред ЦУМ? Да, всички ходят по нужда, но не е ли именно добрия вкус този, който ни лишава от многото възможни екстравагантни решения къде да го правим. За Софи-то и Азис, явно е демонстрация на „успех” да обсъждат пред цяла България сексуалните си практики „отзад”, но за щастие има един макар и все по-малък контингент от хора, за които това е едно тъжно и обидно преживяване. Дори „братята” да мислят, че в своята скандалност правят изкуство или пък, че чрез „изкуството си” раждат скандал, добре е някой да им обясни, че да правиш нещо по различен начин, незначи непременно, че променяш нещата – справка българския политически живот за последните 18 години. Нито съм морален ментор или цензор, нито католически епископ, нито Слави Трифонов, нито професор Вучков, но съвсем естествено ми идва да кажа, че не е някак много естетическо да се пикае от телевизора върху главата на целокупната публиката, дори и от висотата на „творец”. Джани Родари би ме разбрал.
Защото почвам да се питам, те ли се излагат или ние, че го позволяваме. Нека не забравяме, че все пак ние сме обществото което ги е номинирало за ВИП! Ние сме ги сложили в Телевизора, а от него вече ясно се очертава, че те нямат проблем да ходят по нужда където сварят. Дори и върху нас.
От друга страна, видимо изпъква тенденцията, че ние публиката, май нямаме нищо против случващото се. Статистиката по форумите дори показва, че на една, не малка част от зрителската аудитория на благотворителното предаване /справка телеметрия - Краси Гергов – Кънчо Стойчев/, дори им е гот от този факт. Какво се получава – всички мислят, че са го „сложили” на другия и при това, всичките са с оргазъм. Синхронното свършване на едно цяло общество обаче, не променя факта, че да събираш пари за деца в неравностойно положение докато го „правиш”, доста напомня за масова лудост, та дори в някаква степен и за публична педофилия. И Волен например, ако случайно прочете това, не трябва да си мисли, че проблема следва от факта, че Азис и Софи са цигани. Много е вероятно, те да са просто тъпи. А този феномен не търпи етнически или религиозни граници. Това бе добре онагледено още в самото начало от г-н Кушлуков с неговата „принципна” позиция – „ти си се возил в мерцедес, а аз един виц не можех да разкажа”. Вярно е, че Куши претърпя няколко стратегически метаморфози през последните седмици, и от етап - побратимяване с Тошко Славков, днес го играе по схемата – човек може да изглежда умен и ако мълчи. Разбира се, политическата му абстиненция е толкова силна, че горното не му се получава много, което пък автоматично го връща обратно към споменатия вече феномен. А там, не е като да му липсва конкуренция. Но както се казва, нещастия стават тогава когато двама души опитват да се правят на умни. В този смисъл не е загадка това което предстои да се случи в Къщата при толкова много умници.
Накратко, в една атмосфера на артистичен и необясним плач /Аня Пенчева и Божидара Бакалова/, психологически проблеми от неясно естество, трудно детство може би /Тошко/ и сръбска скара с лафче-тафче /Саша/ се събират пари за деца в синхрон с меренето на кой му е по-дълъг рейтинга.
Но, въпроса с размера е многопластов. За теб дълъг, за мен къс. За трети – среден.
Психо-симпатично е открието, което чувам все по-често, че виждаш ли, Азис или пък Софи, или пък Тошко не били чак толкоз тъпи. И обикновенно, тази констатация се поднася с въпросителна форма, гарнирана от интонация, която индиректно ти казва – мисля, че дори май са умни. Може. Възможно е. Защо го крият обаче?! И ако е така, то тогава ние какви сме? И в двата случая.
Метърът ме притеснява! Скъсил се е и продължава.
Тук се сещам за фундаменталния разговора между Лорд Чембърлейн и Уинстън Чърчъл през далечната 1940 година. Първия точно е подал оставка от поста министър-председател на Англия, а на втория му предстои да го наследи на постта. Очевидно, в ядно и безпомощно състояние, Чембърлейн решава да нокаутира Чърчил с последния си паркетен коз – „Моята жена е най-хубава!”. Отговорът на Чърчъл е кратък – „В сравнение с коя?”.
Та, мисълта ми за интелектуалното ниво на къщовниците беше, че в сравнение с някои свои роднини, е напълно възможно някой от тях да е и мозъчен тръст, но в публичен план, съвсем сериозно ме гложди подозрението, че май не е...Това което ме гложди два пъти по сериозно обаче е страхът, че като общество поемаме с такава лекота безкомпромисната порнография, която ни предлагат, че нямам никакво съмнение – вече става дума за стандарт.
Истината е, че винаги имаш избора да не го гледаш. Това на което нямаш избор обаче е, да нямаш мнение когато го има. Защото има два варианта. Първия е да се правиш, че ти харесва и искренно се забавляваш с факта, че ни покръстват в малоумие, а втория е да спазваш старата заповед на Хюго – „Сутрин най-напред изяжте една жива жаба – тогава в течение на целия ден, с вас няма да се случи нищо по-лошо от това.” Макар че, по всичко личи Хюго не е гледал ВИП Брадър.

Васил ПЕТЕВ