Заради 484 лв. мъж лежи вече месец в Пловдивския арест

Милан Николов

„Дъщеря ми всяка вечер плаче, тупайки страната на леглото, където баща й спеше. Малка е и няма да ме разбере, ако й обясня.
Отделно нямам представа как е Максим сега – невинен, лежи в ареста. Поболяхме се”. Това е част от писмото, което Ксения Кузманова от Пловдив ни изпрати на електронната поща.

Младата майка е разстроена и изплашена защото повече от месец бащата на детето й, Максим Савов, с който живее заедно, е задържан без обяснения в ареста, а съдът е отказал да мотивира определената от него мярка „задържане под стража”.

Абсурдната история започна малко преди отминалите коледни празници. Максим получава силни болки в зъба и по интернет намира координатите на зъболекар. Започва да посещава кабинета продължително, защото се оказва, че има и други зъби за оправяне. Непосредствено след манипулациите при зъболекаря, почти всеки път минава през съседно магазинче за цигари и алкохол, разказва Ксения.


Малкото дете нe знае къде е баща му

На 13.01.2010 година около 10, 10 часа, както обикновено влиза пак за да си купи кафе и цигари, но е връхлетян от петима полицаи. Последва арест и обиск на притежаваните в него вещи.

Без да бъде представена Заповед за обиск униформени претършуват дома на семейството, в присъствието на Максим. По същото време Ксения е тръгнала да взима храната на бебето, а в дома са били сестра й малкото.

„Пред двамата свидетели на обиска (съседи - търговци), Максим попитал полицаите: „Моля ви се, кажете ми за какво ме задържате. Нищо не съм направил. Обяснете ми?” Единият от тях обръща Максим към стената и казва: „Ти да мълчиш. Няма сега да разбереш”.А после униформеният заплашва и единия от свидетелите, обяснява приятелката му. Ксения недоумява, че въпреки, че видели бебето, полицаите пушили цигари и гасили демонстративно фасовете си в чашите за кафе.

По-късно тя разбира, че Максим е обвинен за обир на магазина, от който си купува цигари и кафе. Инцидентът станал предишните дни, а Ксения сама съобщила на арестанта причините.

„Той беше явно учуден и не можеше да повярва, че продавачката го обвинява за нещо. Бил и е клиент. Винаги е поздравявал и се е държал учтиво с нея”, казва Ксения. В последствие тя разбира, че въпросният обир на магазинчето, за който съпругът й е лишен от свобода е станал на 5 януари, към 20,40 часа. Ичезнали общо 484 лева.


Щастливото семейство не е подозирало какво ше се случи

„Останах поразена. Спомням си, че по това време Максим беше на работа в интеренет зала, даже си писахме по скайп. Реших, че това е сериозен аргумент и предложих на разследващите полицаи да привикат свидетели – служителите и клиенти на интернет залата. На идеята ми единият полицай отвърна с думите „Ха, служители,..не ни интересуват.”. Възпротивих се: „Какво искате да кажете, че в момента държите като задържан невинен, само заради думите на служител в магазин, който твърди, че Максим е крадец? Отделно не сте събрали никакви доказателства, че е той е виновникът, държали сте се с него, като с престъпник, а сега отказвате да съберете всички доказателства и да изясните фактологично случая”, описва словесния си диалог с органите на реда Ксения. От тях получава неадекватен отговор с голяма доза ирония: ”В България е така, това не са ти филмите, които гледаш. Тук всички са виновни, докато не се докаже обратното. Има си процедури, ти не се бъркай там, където не разбираш”.

На 15 януари Пловдивският районен съд пуска Максим от ареста, постановявайки „парична гаранция”, в размер на 2000 лв.
След добрата новина младата двойка решават да сключат граждански брак, започват да се подготвят за радостното събитие. Но на следващата инстанция в Окръжния съд пак щракват белезниците на Максим.
Ксения разказва, че по време на разпита пред съдия, ограбената магазинерка обрисувала лицето на крадеца, като много светъл в лице, със силно изразени скули и чип нос. А в действителност Максим е със слабо лице и орлов нос (виж снимката на набедения). Тя е категорична, че свидетели твърдят, че задържаният е бил на работното си място по времето на обира.

”В прокуратурата сме пуснали и молби за проследяване на мрежата на мобилния му телефон. Искаме да се установи по време на самото престъпление в коя клетка се е намирал Максим. Но държавното обвинение не уважи молбата ни”, казва разстроената жена. Адвокатите й поискали прокуратурата да изземе и записите от охранителните камери на банка, която е в непосредствена близост до интернет залата, в която работи Максим. От тях щяло да се потвърди тезата на обвинения, че всъщност е влезнал в залата в 16,30 ч. на 05 януари, а е напуснал работното си място посред нощ, когато е приключила смяната му.
По тази ни молба обаче, пловдивският прокурор по делото все още не се е произнесъл, разказват близките.

Вече месец след началото на криминалната одисея Ксения няма логично обяснение за репресивното отношение към бащата на детето й. След неформални коментари с магистрати и адвокати тя е убедена, че към конкретния случай се подхожда тенденциозно и злонамерено. Максим е превърнат в изкупителна жертва. Жената е категорична, че Темида в Пловдив вероятно е пристрастна, а най-необяснимо е, че съдия Цацаров, който на 19. 01. 2010 постановява най-тежката мярка за неотклонение на Максим отказва да посочи мотиви и закрива заседанието”, разказва в писмото си до Frognews.bg нещастната майка.


Бащата вместо да прегърне щерка си, седи зад решетките без мотиви

Тя решила да даде гласност на проблема и да търси отговори от институциите, след като видяла, че заловени престъпници по акция с „Наглите”, които са отвличали, малтретирали и изнудвали хора за милиони ги пускат на свобода, а за мафията арестувана при операция „Октопод” се застъпват с призиви за обективност и събрани надеждни доказателства лично главният прокурор и правосъдният министър. В същото време набеден за откраднати 484 лв., бащата на детето й е повече от месец в ареста без категорични доказателства.

„Мислех, че Сталинските методи, когато само по един донос изчезваш, или те пращат на лагер с години, е останал в историята. Но явно системата не се е променила и хората с власт и интереси могат да диктуват съдбите на обикновените граждани”, изповядва се Ксения.