Злоупотребата с „право на отговор”

Трактора, както е известен още Алексей Петров, упорства пред медиите с искане „право на отговор”. Който и гост в техните студия колчем спомене неговото име, телефоните започват да звънят неуморно: Алексей иска „право на отговор”. Звъни, звъни, звъни...

Ръководствата на някои национални телевизии явно не издържат на „обсадата” и дават думата на Петров. За да се отърват от него, може би. Само че го отнася клетият зрител, който е принуден да слуша и гледа нещо, което не е пожелавал. „Червената нишка” в сложните петрови послания е: аз съм невинен и съм голям спец по банково дело, по антитерор, по национална сигурност, анализи и събиране на информация, по бизнес дела и съм политическа жертва. Последното е особено важно. Но и това не е достатъчно, затова Трактора започва да обвинява. Прокурор го притискал да лъжесвидетелства срещу лидера на БСП Сергей Станишев. Свидетели го накисвали и обвинявали в злодеяния, които той никога не е извършвал. Разследващи тормозели дори майка му. Политици от ГЕРБ искали да го извадят от политиката и затова му скалъпили процеса „Октопод”. И т.н и т.н.

Последната изява на Петров бе по бТВ. Там той изнесе своята пледоария в рамките на 18 минути, а не на 9, какъвто уж бил регламентът в „право на отговор”. Спомена имената на магистрати, политици, жертви и свидетели. Всички те били някакви лоши хора, които се наговорили да петнят светлото му име.

Изявите му и медийният комфорт, който му се предоставя, предизвикват някои въпроси.

- На кой друг обвиняем се дава толкова медийно време и място, за да се оневинява публично?

- Кой друг обвиняем има достъп до медиите, за да обвинява всички от другата страна в процеса, че лъжат, злоупотребяват с власт, нарушават закона и пр.? При това без доказателства, което пък е нарушаване на техните права.  

- Кои от засегнатите от Тракстора лица са канени да отговорят на неговите обвинения? Или ако си мълчат, за да не влизат в диалог с него, това означава, че са виновни ли, както се опитва да внуши той?  

- Не е ли смущаващо медии да приемат твърденията на един обвиняем в извършване на тежки криминални престъпления, а да нехаят за мнението на десетки свидетели и жертви по същия процес?  

- Запознати ли са тези медии с конвенциите за правата на жертвите и свидетелите в подобни процеси?

Ето част от тях:

- Конвенцията  на  ООН срещу  транснационалната   организирана  престъпност от  2000 г.

- Рамково решение на Европейския съюз от 2001 г.

- Директива 2004/80/ЕО

- Международна конвенция от 1999 г.

- Европейска конвенция за правата на жертвите на престъпността от 1983 г.

- Препоръка № R(85)11 от 1985 г. за положението на жертвата в рамките на наказателното право и производство;

- Препоръка № R(87)21 от 1987 г. относно помощта за жертвите от престъпления и предотвратяване на виктимизацията;

- Препоръка № R(99)19 от 1999 г.

- Препоръка на Съвета  на  Европа /2006/8

- Решение на ЕК (за мястото на жертвите и свидетелите) от 2012 г.

- Директива на ЕП от 18.05.2011 г. (чл. 19 регламентира правото на жертвите да избягват контакт с извършителя на престъпление или обвинения за извършване на такова престъпление. Това право се гарантира от местното законодателство и правораздавателните органи. Подписана е от всички 27 страни членки.)

В периода от 1977 до 2012 г. Съветът на Европа, ЕК и ЕП са приели над 60 инструмента, които засягат пряко или непряко ролята и статута на жертвите и свидетелите и най-вече спазването на техните права.

Въпросът е много ясен: Алексей Петров ли е единственият привилегирован обвиняем в тази държава, който има повече права от останалите да използва медиите за обслужване на личния си интерес - оневиняване?

И защо не се дава думата на засегнатите от него?

Предполагам, че от въпросните медии ще отговорят, че всеки има право на „право на отговор”. В такъв случай препоръчвам на всички обвиняеми в страната да искат думата и да пледират „невинен” от екрана на националните телевизии. Какво им пречи да заявят, че и те са политически жертви и репресирани от властта. Щом Петров може, защо те да не могат?

Призовавам да се активизират и всички жертви на престъпността и свидетели по различни дела. Искайте и настоявайте за „право на отговор” всеки път, когато Алексей Петров или други като него (той е най-активен, затова давам пример с него) ви споменат или засегнат по някакъв начин.

Ще кажете: но това са само техни разкази и свидетелства, а не приети от съда доказателства. А да не би Трактора да е посочил поне едно доказателство за това, че свидетелите са манипулирани, че са заставяни да лъжесвидетелстват, че прокурор Костов го е натискал да топи Станишев, както той твърди? Няма едно едничко доказателство и за това, че знае нещо за отвличането на дъщерята на Евелин Банев-Брендо, но той не спира да твърди някакви нелепици, които не стават и за петоразрядна кримка.

Обвиняем, за когото има сведения, че е поръчал четири убийства, бива превръщан в медиен герой. Днес „право на отговор”, утре в Денсинг старс (спомнете си изявите му по време на лечението му в болница в Банкя).

Такова чудо няма по света.

Обвиняемият Алексей Петров е получил право на справедлив процес. В хода на този процес той има възможност да развие всички свои теории за невинността си, да се опита да обори доказателствата срещу него и показанията на свидетелите. За целта ползва и адвокатска защита. Защитават го едни от най-реномираните адвокати в България и от чужбина.

Даване толкова често думата на един обвиняем може да се тълкува и като опит да се манипулира общественото мнение и да се въздейства на останалите участници в процеса.  Да, той е невинен до доказване на вината му, но неговите думи са срещу думите на свидетелите. Трябва да са равнопоставени, а не са.

Дава ли си някой сметка какво изпитват всеки път десетките свидетели  и жертвите в един такъв процес, когато виждат с каква лекота големи медии предоставят време и място на един обвиняем?

Има и друга теория. Някои казват: Оставете го да говори. Както той се закопава - никой не може да го закопае.

Добре, но гледат и деца...

„В нашите системи на наказателно правосъдие основното внимание се насочва към престъпниците, като понякога това води до пренебрегване на жертвите. Това положение трябва и ще се промени коренно.”  Думи на еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг при представянето на Директивата за правата на жертвите на престъпления на 18.05.2011 г.

Как по-ясно да се каже?...

Огнян Стефанов