Александър Иванов
Антоан Ганем
прекара няколко месеца в чужбина само за да избегне смъртта си, поне така е
споделял пред свои близки роднини и политически съратници. Вчерашната експлозия
с кола-бомба, която отне живота му отново доказа, че дългата ръка на Дамаск е и
достатъчно силна. След убийството на бившия ливански
премиер Рафик Харири през
2005 година отново с кола-бомба, за всеки наблюдател на протичащите процеси в
Близкия изток е безпощадно ясно, че мирен процес не може да има, поне не и в
общоприетите рамки. Премиерът на Ливан Фуад Синиора поиска спешна помощ от ООН
при разследването на убийството на Антоан Ганем. Каквото и да направи
световната организация, тя едва ли може да промени пълната анархия, която се
създава в ливанския парламент - мешавица
от шиити, сунити, християни и друзи. От друга страна Израел обяви Ивицата Газа
за вражеска територия, а това налива допълнително масло в огъня. От радикалните
палестински групировки счетоха решението на Тел Авив за официално обявяване на
война. Предстоящите президентски избори на 25 септември и убийството на един от
лидерите на антисирийското „Движение 14 март” дават явни възможности на
президента Лахуд за следващ мандат. Винаги до този момент, когато е припламвала
искрата между Бейрут и Дамаск, веднага се появява и пушек от Тел Авив. Ганем бе
един от 40-те депутати от парламента, завърнали се 
след неколкомесечно
самозаточение, за да участват в изборите. Мнозина допускат, че преди 25
септември ще има още политически убийства или дори нова война между паластинци
и евреи. След всичко това, едно е сигурно, че спомените за разкошния, красив и
магнетичен Бейрут ще избледняват. Перлата на Близкия изток се превръща в един
опустошен и окървавен град, в котел с врящи етнически страсти и много
страдание, четящо се по лицата на неговите жители.
