Александър Иванов
Отвратителната
гледка, която се разкрива пред всеки, решил да мине вечер по улица „Христо
Белчев” в идеалния център на София, е истинско олицетворение на положението в
нашата мила родина. Без човек да прави каквито и да е сравнения, в съзнанието
му натрапчиво възникват редица въпроси, защо плащаме данък смет, след като
около нас кофите са препълнени и от тях вони на мърша. За съжаление същата
картинка се вижда и във всички останали столични квартали. Вечер положението
става нетърпимо, от съседните магазини в двете кофи на ъгъла на „Христо Белчев”
и „Денкоглу” се тъпчат всевъзможни боклуци, от вонящи карантнтии от кухните
на съседните ресторанти до кутии от луксозни дамски ботуши. Накрая към 20 часа
се образува една невероятна пирамида, която от само себе си се срива и покрива
тротоарите и част от уличното платно. Наблизо е пълно с луксозни барове и
ресторанти, които пращят по шевовете от клиенти, облечени със скъпи маркови
дрехи, сред които много чужденци. Гледката няма как да не се набие на очи,
миризмата още повече. Вонята се усеща още като завиеш по булевард „Витоша”. Към
23 часа нищо не се е променило, след още половин час заведенията наоколо се
изпразват, а клиентите им минават покрай боклуците, някой настъпват в тъмното
захвърлени дюнери или мазни банички, хлъзгат се по животински обрезки и какво
ли още не. И после, когато човек се прибере у дома и включи телевизора по
всички канали ни се усмихват всевъзможни кандидат- кметове, барабар с настоящия
на София. От екрана ни заливат обещания за чистота, нова инфраструктура на
столицата, призиви и още по-щедри обещания. Някой би възкликнал – традиционните
предизборни гевезлъци! Ама нейсе, ние си минаваме всяка вечер край
боклукчийските кофи, а някой, които ни прибират паричките, се кипрят в
суперлуксозни автомобили и се чудят какъв по- скъп модел да си купят. Ние си
кютаме търпеливо и овчедушно, живейки със заблудата, че София е европейски
град. Няма такъв филм, а по всичко личи, че и скоро няма да има!
снимки автора
