По действащите правила депутатското възнаграждение се определя като три средномесечни заплати в обществения сектор за последния месец от всяко тримесечие. За март тази година тази стойност е била 1412 евро, което определя и размера на депутатската заплата.

Предложението цели да бъде спряно автоматичното увеличаване на възнагражденията, което досега се извършва на всеки три месеца според ръста на заплатите в обществения сектор.

Народните представители предстои да обсъдят и промени, свързани с премахване или ограничаване на тази автоматична индексация, за да не се допуска периодично увеличение без отделно решение на парламента.

Въпреки замразяването на заплатите, в приетите текстове е записана възможност възнагражденията на народните представители да бъдат увеличавани в бъдеще. Това ще може да става в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера, заложена в Закона за държавния бюджет за съответната година. Така отпада автоматичното нарастване на депутатските заплати, но остава възможност за тяхна промяна чрез политическо решение, свързано с приемането на държавния бюджет.

Сравнителен анализ на възнагражденията на депутатите в Европа, направен от Нова телевизия вчера, показа, че българските народни представители са сред лидерите по отношение на разликата между депутатска заплата и минимално възнаграждение в страната.

Според данните депутатската заплата в България е около 6,8 пъти по-висока от минималната работна заплата. По този показател страната ни заема първо място в Европа, въпреки че остава сред държавите с най-ниски доходи в Европейския съюз.

В други европейски държави разликата е значително по-малка. В Румъния депутатските възнаграждения са около 2,7 пъти над минималната заплата, която е по-висока от българската и достига приблизително 800 евро. В Испания съотношението е около 2,5 към 1, във Франция – около 4 към 1, а в Германия – около 5 към 1.