Deep Knowledge Group: България е сред страните с най-ниска защита от COVID-19 в Еврозоната

В много страни хората се страхуват за живота си и икономическото си съществуване по време на кризата COVID-19. Изследователският център публикува само преди дни редица класации по различни показатели за справяне с кризата. За съжаление страната ни не попада в повечето от тях, въпреки непрестарнното тръбене от страна на управляващите, че всички взимат пример от нас.

Според спомената класация на страните (на заглавната снимка) в момента Германия е една от най-безопасните страни в света. Тя е най-сигурната и стабилна държава в Европа и дори вторият най-безопасен в света. Само Израел управлява кризата по-добре, според друг анализ на DKG, който показва 40-те държави, в които кризата се управлява най-добре. В тази класация страната ни не присъства.

България я няма, нито в класацията на държавите чиито правителства са положили най-адекватни мерки, нито в тази с прилагането на ефективно лечение. Германия е водеща и в класацията от 15 страни по приложениет от правителството мерки, следвана от САЩ, Япония и Великобритания.

Припомняме, че министър Кирил Ананиев съобщи днес, че според информация на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията към момента България има най-ниска заболеваемост от COVID-19 в ЕС по показателя заразени на 100 000 души. Ето и държавите, които според Deep Knowledge Group са първенци в лечението на заразата.

Хубавата новина е, че България не е и сред 20-те държави с най-висок риск в момента. Най-опасно продължава да е в Италия, следвана от САЩ, Великобритания и Испания.

Методологията по изготвяне на рейтингите на DKG, чиито класации публикуват световни медийни гиганти като "Der Spiegel" и "Forbes", е много сложна и обхваща практически всички аспекти. Изследват се:

- ефикасност на карантината (мащабност, хронология, нарушения на карантината, икономическа подкрепа за карантинираните, свиването на икономическите и търговски връзки, рестрикции за пътувания);

- наблюдение и откриване (обхват на диагностичните методи, широко тестване на населението спрямо болничното тестване, ефикасност на тестването (време за излизане на резултата), диагностика и прогнозиране, държавно контролирана технология за мониторинг, надеждност и прозрачност на данните); 

- ефективност на държавното управление (наблюдаващи системи и управление при бедствия, ниво на сигурност и защита, ниво на правителствените технологии, бърза мобилизация по спешност)

- готовност за спешно лечение (брой на обдишващите апарати, брой на болничните легла, брой на медицинските служители, прогресивност на нивото на здравеопазването, инфраструктура за бързо производство на екипировка, мобилизация на нови ресурси в здравеопазването).