Българската църква срещу фанариотите–160 години по-късно

1. Да бъде премахната епископската титла „Адрианополски“, която носи епископ на Българската църква. Според Фенер същата титла притежава и йерарх на Вселенската патриаршия и поради това трябва да бъде отменена в другите църкви. Патриаршията настоява да се премахнат и други подобни титли, които съвпадат с носените от архиереи на Вселенска патриаршия – друга такава титла например е Траянополската, която сега влиза в титлите на Александруполския митрополит (Александруполис е гръцкото  име на стария български град Дедеагач в Беломорска Тракия).

2. Да се премахне от двора на храма „Св. Константин и Елена“ в Одрин статуята на Антим Ι, екзарх на Българската църква, който през 1872 г. обявява автокефалията на Българската екзархия без съгласието на патриаршията, предизвиквайки острата й реакция. Антим Ι e йерархът, който поиска Българската екзархия, образувана две години по-рано със султански ферман, да бъде обявена за автокефална. Неслучайно, за да окаже натиск, тази година гърците отказаха на българския епископ Поликарп да служи в другата ни църква в Одрин – „Св. Георги“.

Отделно от това се появиха и други писания, че Вартоломей щял да иска и въвеждане на богослужение на гръцки в църквите по Черноморието, което и друг път се е прокрадвало в кореспонденцията на Фенер с Българската патриаршия.

На този етап от страна на нашата църква няма нито потвърждение, нито отрицание на тези сведения. За богослужението на гръцки становище вече имаше, и то разбира се беше отрицателно – просто по нашето Черноморие гърци няма и никога не е имало, освен известно количество гъркомани. Всъщност това е важното. Другите две условия просто тестват новия патриарх и неговата отстъпчивост. Не е тайна, че след смъртта на патриарх Максим и смяната на почти половината митрополити с нови, гъркоманията в нашата патриаршия получи силен тласък. Почти незабелязано митрополитските храмове, а и не само те, започнаха да се сдобиват с нова църковна утвар, внос от Гърция, изпъстрена със символите на фанариотската патриаршия – двуглави орли, надписи на гръцки език и т. н. За редовия мирянин това е незабележимо, но ако трябва да се използва сравнение, за да стане по-ясно, това е все едно в българските общини и областни управи освен българските знамена да се веят и турски, примерно. На фона на това тотално игнориране на българските интереси, гръцките си стоят все същите от времето на църковно-националната борба насам преди 160 години.

Пример – в днешна Северна Гърция живеят близо 500 000 местни българи, които са коренното население на Беломорска Македония и Западна Тракия. От 1912 г. насам на тях име е отнето правото на богослужение на български, нямат право да носят български имена, нямат право да строят свои църкви. Докато всички български църкви с гръцки стенописи са запазени, в северна Гърция всички български стенописи и икони са унищожени. Без изключение! Какво се получава обаче – ние мълчим за половин милион българи в Гърция и техните религиозни права, а фанариотите поставят измислени претенции за няколко пенсионирани гъркомани в Созопол и Несебър.

Що се отнася до наглостта им да искат премахването на паметника на Антим I, то е нужно да се припомни, че той е сложен с разрешение на турската държава и местните власти в Одрин и само те могат да го махнат. Впрочем, фанариотите знаят това, затова желанието им е още по-перфидно – нашата църква сама да поиска от турците да го махнат.

Дали и как ще реагира нашият патриарх на фанариотските условия, не е ясно. Църквата е най-консервативната институция и дори и да има реакция едва ли ще я научим. Но ще бъде жалко, ако не им се даде достоен отговор. Защото зад гръцкото настъпление се крие страх. Гърците в Турция вече са под 500 души, а по закон Вселенският патриарх може да бъде избиран само измежду православните поданици на турската държава. Тъй като православните българи в Турция са около 5000, т. е. 10 пъти повече от гърците, и понеже те са подведомствени на Фенер, вероятността на престола на константиполските патриарси да седне българин никак не е за подценяване. Още повече, че за турците българите са за предпочитане, с оглед по-слабите позиции на българската държава спрямо гръцката.

Макар че това е почти невъзможно да се случи, с оглед насипното състояние на българската държава и църква от 1989 г. насам, все пак чисто теоретично тази вероятност съществува. За съжаление обаче вместо ние да я използваме, за да налагаме нашите интереси, позволяваме да бъдем изнудвани, и то на наша територия. Но, както се казва, не е луд тоя, дето яде баницата, а тоя, дето му я дава.

Костадин Костадинов